Постинг
09.08.2010 00:04 -
In Memoriam
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Поезия
Прочетен: 7516 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2010 08:16
Прочетен: 7516 Коментари: 18 Гласове:
23
Последна промяна: 09.08.2010 08:16
На тази дата - 09.08. преди 20 години (Боже, кога минаха...) ни напусна Орлин Дянков. Нека си спомним за един разкошен човек и поет. Светла му памет.
Орлин Дянков. Висок към два метра, с коса до раменете, тънка лента от плат на челото му, вързана отзад, и брада. Така съм го запомнила. Учехме заедно в института „Константин Преславски” в Шумен. Когато през първата декада на август 1990 моя съкурсничка от Шумен ми се обади по телефона в къщи, помня, че кроях една риза, (тогава обичах да си шия сама). Черна на цвят. Не търся някакви мистериозни поличби, но когато тя ме попита с леко треперещ глас : „Ели, чува ли се нещо към Варна?” и през ум не ми мина, че само след броени секунди ще изстреля в ухото ми въпроса: „ Не знаеш ли, че Орлин е починал?”
Минаха няколко часа, докато приема новината и едва надвечер се разревах. Не можех да се успокоя. Изпитвах чувство за безсилие и гняв.След ден новината се потвърди.Не отидох на погребението.Не исках да повярвам, че това се е случило. Няма да коментирам причината за смъртта му. Тя ще си остане достояние само на най-близките му. И до днес изпитвам ужасна жал, че той си отиде толкова млад. Само на 23. Как ли би живял сега? Какво ли още би написал? През годините си задавам тези въпроси. Той имаше много дълбоки чувства и разсъждения за възрастта си. Повечето от стиховете сякаш са написани от 40-годишен мъж.Той беше уникален в много отношения. Някои се дразнеха от него, защото имаше навика да изказва на висок глас онова, което повечето или не можеха или се страхуваха да изрекат. Обичаше да се хвали с всичките си пороци. Сякаш бързаше да се наживее. („Живей ми се! Във тъмното звездите / изгряват като хапчета за сън.” – цитат от „Диагноза : „Победител”) Не знам дали е предчувствал смъртта си. Имаше впечатляващи разсъждения в рими за смъртта. Тя присъстваше като лайтмотив в много от стихотворенията му. („Предсмъртие или нещо, което ме тревожи”, „Недовършената репетиция представя”.
Беше способен на шокиращи постъпки, за да скандализира хрисимите. Беше мислещ човек. Сякаш му харесваше да се прави на безбожник, но всъщност не беше. В него преливаше от присъствието на Бог..."Аз ще си умра безбожник и безбожник ще възкръсна..."(из "Молитва")
Обичаше да задава въпроси на преподавателите ни, някои от които често ги стъписваха с откровения си непукизъм, но в никакъв случай не звучаха грубо или с цел да уронят престижа им.
Един ден той, заедно с приятелите си от поетичния клуб „Боян Пенев”, беше опънал на прозореца във фойаето на института чаршаф от студентските общежития с надпис: „Да забием копие в големия задник на скуката”. Точно пред кабинета на ректора. (Тогава не знаех, че е цитат от стихотворение на Балчо Балчев. Помня само, че вътрешно се изкефих, но бях твърде страхлива , за да застана до тях.)
Посвещение
Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.
Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.
Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.
Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.
Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.
Б. Балчев
Не си спомням какво стана после. Погледнаха го откъм философската и забавна страна. Нямаше последици. Ръководството на института, за радост, се оказа сравнително прогресивно настроено. Все пак беше преди 10 ноември..
„Рушител на скуката, примирението и конформизма. Вре се навсякъде. Непоносим, непримирим, нескопосан, непредсказуем, шантав и чаровен. Безкрайно честен - като любов, способна на саможертва. Затова и скандалът е част от него. Той го носи със себе си - както се носи тъга.”, написа по-късно за Орлин Веселин Вълев.
И не защото на пияна глава Орлин правеше какво ли не. Впрочем, и на трезва също. В началото на трети курс, Орлин екстравагантно изяждаше по две порции храна в столовата наведнъж за обяд или вечеря, и после през останалите часове от денонощието не хапваше нищо. Какво ли не му хрумваше. Името му беше станало еталон за неординарно мислене и поведение. А стиховете му бяха като плесници. Понякога ги написваше на един дъх, докато изпушеше поредната цигара между лекциите. Сякаш нямаше тема, която да не го вълнува. За хората и техните малки и големи житейски пропасти, казано накратко.
Той често четеше стиховете си пред нас. Искаше да чуе мнението ни, постоянно имаше нужда от одобрението ни. (В частност и от моето). Беше добър по натура. Само понякога реагираше импулсивно и шумно, като дете. Веднъж удари плесница на една колежка от нашия курс, която го беше предизвикала с нещо. Тя, обаче, постъпи мъдро и вместо да се нацупи и да си придаде важности, още на другия ден му даде да разбере, че му е простила и за нея случката е без значение. Той ми сподели учудването си. Чувстваше се неловко. Извини й се. После ми показа и поредното стихотворение, което беше родила главата му за броени минути : „Грях” – „Ние не удряме жените си от злоба...” В него изля чувството си за вина.
В един период от време ми се обясняваше в любов с подхвърлени бележчици (някои още пазя), и цветчета, направени от цигарени станиолчета, както правят учениците. Никога не си е позволявал да ми се натрапи грубо. Беше ми измислил прякор „Княгиньо” (свързан с фамилното ми име - Княжева), който смяташе, че много ми отива и му правеше удоволствие да се обръща така към мен. Помня гласа му. Всъщност никога не съм го забравяла. И страдам от чувство за вина, че аз съм жива, а той не е. Още го сънувам понякога.
Радвам се, че имах възможността да го познавам. Да наблюдавам някаква част от живота му. В един провинциален институт. Софиянци можеха само да ни завиждат за него.
Светла му памет. Приживе той не издаде книга. И все пак се сдобих с една стихосбирка, с избрани негови стихове и поеми под заглавие „Бунтувам се тъжен” , която издадоха през 1992г наши състуденти от шуменския литературен клуб „Боян Пенев”
За радост, е реализирано и електронно издание на LiterNet, съставено и редактирано от Веселин Вълев, като пръв опит за пълна сбирка на творбите на Орлин Дянков.
Оставям на специалистите да анализират поезията на Орлин.
Ето някои от стихотворенията му, които особено обичам. Те казват всичко.
ПОЛУЕВАНГЕЛСКО
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.
Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.
Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.
МОЛИТВА
Дай ми, Господи, градина
от земята ти корава,
за да може, който мине,
с плодове да се гощава.
И недей да се тревожиш,
ако твоя дар аз пръсна.
Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна.
Тъй, че дай ми дом и огън
в тази тъй самотна есен
и жена ми дай да мога
и в студа да пея песни.
Без любов не е възможно
като теб да бъда вечен
и тогава кой ли, боже,
ще те учи на човечност?
АЗБУЧНА МОЛИТВА
Аз се моля богу, вечнему творецу:
Боже милостиви, създателю, мъдри,
Всели в мене, боже, мъдрост животворна,
Гладен да се скитам, разум да раздавам,
Дай да чуя, боже, истината свята,
Език неин, боже, да съм сред народа,
Живото ти слово, факел е безсмъртен,
Злото отминава, ало той остава,
Искри пръска, боже, във сърцата хорски,
Красота и радост - във душите людски,
Любов дай ми, боже, тебе да прославям,
Мощ и сила, боже, злото да пропъдя,
Нямям сили вече със глупци да споря,
Острия на завист късат мойта вяра,
Простият царува, мъдрият робува,
Равенство подирих, но съзрях неправди,
Словото ти свято никой не зачита,
Тътне във забрава името ти славно,
Ужас ме обхваща, щом напред погледна,
Философ да бъдех, пак не бих изтраял
Хулите безумни, що сипят по мене
Царе и търгаши - на дявола братя,
Често ме преследват, хвърлят ме в затвори,
Шибан от зли думи, скитам се окаян,
Щастие да търся в бурите житейски,
Юда толкоз мъки надали търпял е,
Яростно проклинам името ти, боже!
(От моя архив)
http://liternet.bg/publish3/odiankov/buntuvam/content.htm
(Линкът е за една от стихосбирките на Орлин Дянков, "Бунтувам се тъжен", в ЛитерНет.)
Орлин Дянков. Висок към два метра, с коса до раменете, тънка лента от плат на челото му, вързана отзад, и брада. Така съм го запомнила. Учехме заедно в института „Константин Преславски” в Шумен. Когато през първата декада на август 1990 моя съкурсничка от Шумен ми се обади по телефона в къщи, помня, че кроях една риза, (тогава обичах да си шия сама). Черна на цвят. Не търся някакви мистериозни поличби, но когато тя ме попита с леко треперещ глас : „Ели, чува ли се нещо към Варна?” и през ум не ми мина, че само след броени секунди ще изстреля в ухото ми въпроса: „ Не знаеш ли, че Орлин е починал?”
Минаха няколко часа, докато приема новината и едва надвечер се разревах. Не можех да се успокоя. Изпитвах чувство за безсилие и гняв.След ден новината се потвърди.Не отидох на погребението.Не исках да повярвам, че това се е случило. Няма да коментирам причината за смъртта му. Тя ще си остане достояние само на най-близките му. И до днес изпитвам ужасна жал, че той си отиде толкова млад. Само на 23. Как ли би живял сега? Какво ли още би написал? През годините си задавам тези въпроси. Той имаше много дълбоки чувства и разсъждения за възрастта си. Повечето от стиховете сякаш са написани от 40-годишен мъж.Той беше уникален в много отношения. Някои се дразнеха от него, защото имаше навика да изказва на висок глас онова, което повечето или не можеха или се страхуваха да изрекат. Обичаше да се хвали с всичките си пороци. Сякаш бързаше да се наживее. („Живей ми се! Във тъмното звездите / изгряват като хапчета за сън.” – цитат от „Диагноза : „Победител”) Не знам дали е предчувствал смъртта си. Имаше впечатляващи разсъждения в рими за смъртта. Тя присъстваше като лайтмотив в много от стихотворенията му. („Предсмъртие или нещо, което ме тревожи”, „Недовършената репетиция представя”.
Беше способен на шокиращи постъпки, за да скандализира хрисимите. Беше мислещ човек. Сякаш му харесваше да се прави на безбожник, но всъщност не беше. В него преливаше от присъствието на Бог..."Аз ще си умра безбожник и безбожник ще възкръсна..."(из "Молитва")
Обичаше да задава въпроси на преподавателите ни, някои от които често ги стъписваха с откровения си непукизъм, но в никакъв случай не звучаха грубо или с цел да уронят престижа им.
Един ден той, заедно с приятелите си от поетичния клуб „Боян Пенев”, беше опънал на прозореца във фойаето на института чаршаф от студентските общежития с надпис: „Да забием копие в големия задник на скуката”. Точно пред кабинета на ректора. (Тогава не знаех, че е цитат от стихотворение на Балчо Балчев. Помня само, че вътрешно се изкефих, но бях твърде страхлива , за да застана до тях.)
Посвещение
Добър вечер, проскубана козино.
Дойде време на пътя да спиш.
Всички мърши са вече оглозгани
и снегът те вали мълчалив.
Трябва с теб да разкършиме кокали
покрай старата част на града.
Там домашните котки, разплакани,
все ти пишат любовни писма.
Трябва пак да прескочим оградите.
Да превърнем съня им в кошмар.
Ти ще виеш, а аз ще се смея сам
покрай някой страхлив тротоар.
Трябва пак да нахлупим легените
вместо шапки и черни бомбета.
Да подложиме крак на почтените -
ний, презрените лоши хлапета.
Трябва с теб да забиеме копия
във големия задник на скуката.
Не умирай, проскубана козино!
Този град има нужда от срутване.
Б. Балчев
Не си спомням какво стана после. Погледнаха го откъм философската и забавна страна. Нямаше последици. Ръководството на института, за радост, се оказа сравнително прогресивно настроено. Все пак беше преди 10 ноември..
„Рушител на скуката, примирението и конформизма. Вре се навсякъде. Непоносим, непримирим, нескопосан, непредсказуем, шантав и чаровен. Безкрайно честен - като любов, способна на саможертва. Затова и скандалът е част от него. Той го носи със себе си - както се носи тъга.”, написа по-късно за Орлин Веселин Вълев.
И не защото на пияна глава Орлин правеше какво ли не. Впрочем, и на трезва също. В началото на трети курс, Орлин екстравагантно изяждаше по две порции храна в столовата наведнъж за обяд или вечеря, и после през останалите часове от денонощието не хапваше нищо. Какво ли не му хрумваше. Името му беше станало еталон за неординарно мислене и поведение. А стиховете му бяха като плесници. Понякога ги написваше на един дъх, докато изпушеше поредната цигара между лекциите. Сякаш нямаше тема, която да не го вълнува. За хората и техните малки и големи житейски пропасти, казано накратко.
Той често четеше стиховете си пред нас. Искаше да чуе мнението ни, постоянно имаше нужда от одобрението ни. (В частност и от моето). Беше добър по натура. Само понякога реагираше импулсивно и шумно, като дете. Веднъж удари плесница на една колежка от нашия курс, която го беше предизвикала с нещо. Тя, обаче, постъпи мъдро и вместо да се нацупи и да си придаде важности, още на другия ден му даде да разбере, че му е простила и за нея случката е без значение. Той ми сподели учудването си. Чувстваше се неловко. Извини й се. После ми показа и поредното стихотворение, което беше родила главата му за броени минути : „Грях” – „Ние не удряме жените си от злоба...” В него изля чувството си за вина.
В един период от време ми се обясняваше в любов с подхвърлени бележчици (някои още пазя), и цветчета, направени от цигарени станиолчета, както правят учениците. Никога не си е позволявал да ми се натрапи грубо. Беше ми измислил прякор „Княгиньо” (свързан с фамилното ми име - Княжева), който смяташе, че много ми отива и му правеше удоволствие да се обръща така към мен. Помня гласа му. Всъщност никога не съм го забравяла. И страдам от чувство за вина, че аз съм жива, а той не е. Още го сънувам понякога.
Радвам се, че имах възможността да го познавам. Да наблюдавам някаква част от живота му. В един провинциален институт. Софиянци можеха само да ни завиждат за него.
Светла му памет. Приживе той не издаде книга. И все пак се сдобих с една стихосбирка, с избрани негови стихове и поеми под заглавие „Бунтувам се тъжен” , която издадоха през 1992г наши състуденти от шуменския литературен клуб „Боян Пенев”
За радост, е реализирано и електронно издание на LiterNet, съставено и редактирано от Веселин Вълев, като пръв опит за пълна сбирка на творбите на Орлин Дянков.
Оставям на специалистите да анализират поезията на Орлин.
Ето някои от стихотворенията му, които особено обичам. Те казват всичко.
ПОЛУЕВАНГЕЛСКО
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си.
Не я давай на близък -
паметта му е къса.
Защото той те забравя,
когато е най-трудно,
а врагът, зает зло да ти прави,
и посред нощ ще се буди.
Ще помни как дал си му риза
и може би тъй ще се случи,
че от враг да ти стане близък,
по-верен от нож и от куче.
Ако имаш две ризи,
дай една на врага си
и въжето за твоето обесване
във ръцете му ще се скъса.
МОЛИТВА
Дай ми, Господи, градина
от земята ти корава,
за да може, който мине,
с плодове да се гощава.
И недей да се тревожиш,
ако твоя дар аз пръсна.
Аз ще си умра безбожник
и безбожник ще възкръсна.
Тъй, че дай ми дом и огън
в тази тъй самотна есен
и жена ми дай да мога
и в студа да пея песни.
Без любов не е възможно
като теб да бъда вечен
и тогава кой ли, боже,
ще те учи на човечност?
АЗБУЧНА МОЛИТВА
Аз се моля богу, вечнему творецу:
Боже милостиви, създателю, мъдри,
Всели в мене, боже, мъдрост животворна,
Гладен да се скитам, разум да раздавам,
Дай да чуя, боже, истината свята,
Език неин, боже, да съм сред народа,
Живото ти слово, факел е безсмъртен,
Злото отминава, ало той остава,
Искри пръска, боже, във сърцата хорски,
Красота и радост - във душите людски,
Любов дай ми, боже, тебе да прославям,
Мощ и сила, боже, злото да пропъдя,
Нямям сили вече със глупци да споря,
Острия на завист късат мойта вяра,
Простият царува, мъдрият робува,
Равенство подирих, но съзрях неправди,
Словото ти свято никой не зачита,
Тътне във забрава името ти славно,
Ужас ме обхваща, щом напред погледна,
Философ да бъдех, пак не бих изтраял
Хулите безумни, що сипят по мене
Царе и търгаши - на дявола братя,
Често ме преследват, хвърлят ме в затвори,
Шибан от зли думи, скитам се окаян,
Щастие да търся в бурите житейски,
Юда толкоз мъки надали търпял е,
Яростно проклинам името ти, боже!
ПРЕМИНАВАНЕ
Несладък като гробищна вода
и тъжен като шум на влак за някъде,
върви един човечец през света,
понесъл своя дух и свойта правда.
А болките му правят го човек
и той расте и се уголемява.
Зад него се простира цяла вечност,
пред него са позорът или славата.
Върви човекът. Къса е нощта,
но той присяда малко да почине
и вижда в мрака толкова неща,
които през деня си е подминал.
Несладък като гробищна вода,
върви човекът. Гледа ни в очите.
Във нас расте човешкият товар
и като него тръгваме да скитаме.
(От моя архив)
http://liternet.bg/publish3/odiankov/buntuvam/content.htm
(Линкът е за една от стихосбирките на Орлин Дянков, "Бунтувам се тъжен", в ЛитерНет.)
че тъжно !
Жалко, един добър поет си е отишъл твърде млад.
:(
цитирайЖалко, един добър поет си е отишъл твърде млад.
:(
* * *
Когато се признаваме в любов,
сърцата се превръщат във мишени.
Навярно няма по-възвишен лов
от любовта, дори несподелена.
Засадите не водят към успех
и кучета в лова не се допускат.
При любовта се ходи без доспехи
и нищо, че наоколо препуска
на клюките безумният табун!
Върви напред и той не ще те смаже!
Съмнението равно е на бунт
и самотата в миг ще го накаже.
Когато се признаваме в любов,
годините се спират поразени,
защото няма по-възвишен лов
от любовта, дори несподелена.
Орлин Дянков
смея да твърдя, че съм прочела всичко, коeто е издадено от него на хартия и в нета.
Благодаря ти, че публикува и това негово стихотворение. Той нямаше слаби стихове, което се отдава на малцина. Когато го чета и съжалявам, че го няма, спира да ми пука за всички малки и по-големи проблеми през живота ми. Бих ги преживяла още веднъж, ако това можеше да го върне. Всички тъпотии около мен ми изглеждат толкова незначителни и глупави, че се чувствам като крадла на време и не искам никой и нищо да ми отнема дори и един миг ценно време от живота ми. Добре, че има за кого и какво да живея, за да усещам съществуването си осмислено. Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти, че публикува и това негово стихотворение. Той нямаше слаби стихове, което се отдава на малцина. Когато го чета и съжалявам, че го няма, спира да ми пука за всички малки и по-големи проблеми през живота ми. Бих ги преживяла още веднъж, ако това можеше да го върне. Всички тъпотии около мен ми изглеждат толкова незначителни и глупави, че се чувствам като крадла на време и не искам никой и нищо да ми отнема дори и един миг ценно време от живота ми. Добре, че има за кого и какво да живея, за да усещам съществуването си осмислено. Благодаря ти.
аз изчетох почти всичко.
мамка му: "Коментарът ви не бе изпратен, защото коментирате твърде често.
Опитайте след малко!"
цитираймамка му: "Коментарът ви не бе изпратен, защото коментирате твърде често.
Опитайте след малко!"
Онези, които си отидоха…Чакат ли ни Някъде?...Или и Там ДушИте им не ще намерят покой и все ще търсят онова, което не е справедливо, за да се върнат и да го преборят…
Не бях чувала това име до преди няколко месеца, когато един ден попаднах на това в блога
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2010/06/29/orlin-diankov.569532
…и се зачетох…и се порових…и прочетох….не всичко…сякаш беше писал стиховете си на един дъх и се задъхвах, когато ги четях…Има време…има време за всичко….ще ги прочета…всичките…и после пак и пак…
Тези, които горят с ярка светлина, прегарят бързо, но топлината им е за цял живот…
ЕleonoraКnyazheva, ти си щастливка! И онези, които са го познавали също! Не го забравяйте. Никога
Мир на душата му!
~~~
...и срещаха се в Съня си...
цитирайНе бях чувала това име до преди няколко месеца, когато един ден попаднах на това в блога
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2010/06/29/orlin-diankov.569532
…и се зачетох…и се порових…и прочетох….не всичко…сякаш беше писал стиховете си на един дъх и се задъхвах, когато ги четях…Има време…има време за всичко….ще ги прочета…всичките…и после пак и пак…
Тези, които горят с ярка светлина, прегарят бързо, но топлината им е за цял живот…
ЕleonoraКnyazheva, ти си щастливка! И онези, които са го познавали също! Не го забравяйте. Никога
Мир на душата му!
~~~
...и срещаха се в Съня си...
kapito написа:
аз изчетох почти всичко.
мамка му: "Коментарът ви не Niбе изпратен, защото коментирате твърде често.
Опитайте след малко!"
мамка му: "Коментарът ви не Niбе изпратен, защото коментирате твърде често.
Опитайте след малко!"
не можеш да останеш равнодушна към написаното.
Благодарение на интернет и на труда на Веселин Вълев, и колеги, Орлин успява да стигне до сравнително голяма аудитория. Той се обезсмърти в стиховете си.
Сега ходи някъде из космоса и "небесните фитили пали".:)))
цитирайБлагодарение на интернет и на труда на Веселин Вълев, и колеги, Орлин успява да стигне до сравнително голяма аудитория. Той се обезсмърти в стиховете си.
Сега ходи някъде из космоса и "небесните фитили пали".:)))
waterway написа:
Онези, които си отидоха…Чакат ли ни Някъде?...Или и Там ДушИте им не ще намерят покой и все ще търсят онова, което не е справедливо, за да се върнат и да го преборят…
Не бях чувала това име до преди няколко месеца, когато един ден попаднах на това в блога
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2010/06/29/orlin-diankov.569532
…и се зачетох…и се порових…и прочетох….не всичко…сякаш беше писал стиховете си на един дъх и се задъхвах, когато ги четях…Има време…има време за всичко….ще ги прочета…всичките…и после пак и пак…
Тези, които горят с ярка светлина, прегарят бързо, но топлината им е за цял живот…
ЕleonoraКnyazheva, ти си щастливка! И онези, които са го познавали също! Не го забравяйте. Никога
Мир на душата му!
~~~
...и срещаха се в Съня си...
Не бях чувала това име до преди няколко месеца, когато един ден попаднах на това в блога
http://veselinvalev.blog.bg/izkustvo/2010/06/29/orlin-diankov.569532
…и се зачетох…и се порових…и прочетох….не всичко…сякаш беше писал стиховете си на един дъх и се задъхвах, когато ги четях…Има време…има време за всичко….ще ги прочета…всичките…и после пак и пак…
Тези, които горят с ярка светлина, прегарят бързо, но топлината им е за цял живот…
ЕleonoraКnyazheva, ти си щастливка! И онези, които са го познавали също! Не го забравяйте. Никога
Мир на душата му!
~~~
...и срещаха се в Съня си...
Разплака ме, Елеонора...
Благодаря на теб, на Веско, на Краси Едрев...Благодаря за споделеното, което превърна за мен Орлин Дянков от едно име в нещо, близко на душата ми...
цитирайБлагодаря на теб, на Веско, на Краси Едрев...Благодаря за споделеното, което превърна за мен Орлин Дянков от едно име в нещо, близко на душата ми...
докато има кой да чете стиховете му не е мъртъв един поет
i
цитирайi
Благодаря ти, че сподели с нас!
Аз също загубих приятел от Ловеч (на 21 г.), изключително интелигентен и талантлив. Светла им памет!
Пак ще прочета стихотворенията...
цитирайАз също загубих приятел от Ловеч (на 21 г.), изключително интелигентен и талантлив. Светла им памет!
Пак ще прочета стихотворенията...
Светлите хора остават светла диря!! Мир на душата му!!
цитирай Убеждавам се все повече, че на нашата земя наистина се раждат много хора, ,,мислещи,, в стихове, а това е невероятна дарба. Хубаво е, че споделяш спомена си. Така и аз ще го познавам.
цитирайmamas написа:
Разплака ме, Елеонора...
Благодаря на теб, на Веско, на Краси Едрев...Благодаря за споделеното, което превърна за мен Орлин Дянков от едно име в нещо, близко на душата ми...
Благодаря на теб, на Веско, на Краси Едрев...Благодаря за споделеното, което превърна за мен Орлин Дянков от едно име в нещо, близко на душата ми...
Той докосва по особен начин душите на онези, които са го прочели и са почувствали стиховете му близки до себе си.
Благодаря ти.
цитирайmartiniki написа:
докато има кой да чете стиховете му не е мъртъв един поет
i
i
Благодаря ти.
Имали сме честта да се докоснем до тях и да ги познаваме. Благодаря ти, че го почете днес с присъствието си тук.
an200 написа:
Благодаря ти, че сподели с нас!
Аз също загубих приятел от Ловеч (на 21 г.), изключително интелигентен и талантлив. Светла им памет!
Пак ще прочета стихотворенията...
Аз също загубих приятел от Ловеч (на 21 г.), изключително интелигентен и талантлив. Светла им памет!
Пак ще прочета стихотворенията...
Намирам голяма утеха в написаното от него.
цитирайtota написа:
Светлите хора остават светла диря!! Мир на душата му!!
17.
eleonoraknyazheva -
Това беше и желанието ми - да бъде опознат от повече хора чрез стиховете му.
09.08.2010 18:44
09.08.2010 18:44
Благодаря ти, че го уважи с присъствието си.:)
цитирайinjir написа:
Убеждавам се все повече, че на нашата земя наистина се раждат много хора, ,,мислещи,, в стихове, а това е невероятна дарба. Хубаво е, че споделяш спомена си. Така и аз ще го познавам.
който е познавал Орлин:
http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2311
цитирайhttp://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2311
Търсене
За този блог
Гласове: 10900
Блогрол
1. Нещо хубаво
2. Блог на Иван Вълев - gor
3. Блог на Стоянка Грудова - troha
4. Мария Мичева - поезия
5. Румяна Веселинова - поезия
6. Блог на Лиляна Найденова - tili
7. Блог на Веселин Вълев
8. Блог на Стоян Стоянов - karandash
9. Блог на Пламен Бочев
10. Блог на Мая Стамболис - comma
11. Блог на Милка Пиналска - meiia
12. Блог на sowhat
13. Подарък от kapito :) Благодаря!
14. Блог на Мая Попова - Изречена
15. Аз и Ангелът - elineli
16. Хороскопи
17. Благодаря ти, wonderland
18. Творчество
19. Блог на една Светла Душа - 4aiotgluhar4e
20. Блог на Валери Станков - 4udovi6teto
21. Что наша жизнь? - Часть 6 "Пиковая дама", ария Германа
22. Николай Гумильов
23. И тук ми харесва.
24. Блог на Валя Йотова - yotovava
25. Литературен свят
26. SMS поезия - смях до сълзи :)
27. Lila, или малко поезия нощем
2. Блог на Иван Вълев - gor
3. Блог на Стоянка Грудова - troha
4. Мария Мичева - поезия
5. Румяна Веселинова - поезия
6. Блог на Лиляна Найденова - tili
7. Блог на Веселин Вълев
8. Блог на Стоян Стоянов - karandash
9. Блог на Пламен Бочев
10. Блог на Мая Стамболис - comma
11. Блог на Милка Пиналска - meiia
12. Блог на sowhat
13. Подарък от kapito :) Благодаря!
14. Блог на Мая Попова - Изречена
15. Аз и Ангелът - elineli
16. Хороскопи
17. Благодаря ти, wonderland
18. Творчество
19. Блог на една Светла Душа - 4aiotgluhar4e
20. Блог на Валери Станков - 4udovi6teto
21. Что наша жизнь? - Часть 6 "Пиковая дама", ария Германа
22. Николай Гумильов
23. И тук ми харесва.
24. Блог на Валя Йотова - yotovava
25. Литературен свят
26. SMS поезия - смях до сълзи :)
27. Lila, или малко поезия нощем