Когато ме прегърне - пролетта
струи към мен през нейните зеници
и знам, че е безмерна обичта,
преливаща от детските ръчици.

Когато се усмихне - облак цял
от сивота и скръб отлита мигом,
защото тя е като ангел бял,
до който нищо лошо не ме стига.

Когато я прегърна, ме боли,
че никога не ще съм дала всичко
за нея и във най-добрите дни.
А тя при все това ще ме обича.

15.01.2009г

(избрано от моя архив)

Обич и щастие струят от него- тя винаги ще те обича, ти също!

Много истински стих :)
Така си е - винаги ще те обича :)

Какво да те прави друго, без избор е детето :)
Много обичливо си го написала наистина :)

Благодаря ти.:))

И благодаря за добрите думи.:)

"Човек, уви, роднини не избира.."
Дано да е случило детето...:)

с бялото си ангелче

е плод на период, в който с особена острота осъзнах какво означава да си родител.
Пожелавам ти да имаш подобни ангелчета около себе си, за да почувстваш колко е хубаво да обичаш някого повече от себе си.:)))

А тя при все това ще ме обича.

нека!

Ода на майчината любов, от всеки ред струи ...
Мого ми хареса! Прекрасно е!

Благодаря.:) Дано.:)

Не може да е разменна монета за дадено-взето...

Blagodarya, che namina..:)

Ужасно красиво!
Позволи да го споделя из другите сайтове