на себе си да прощаваш?
(Въпросът ми е породен от годината под стихотворението - 2005...)

Честита Баба Марта!

Сложен въпрос. Може би тепърва ще се науча да си прощавам. Приемам го като част от помъдряването ми, ако изобщо ме споходи.) Опитвам се да работя върху себе си, но не се самозалъгвам. Честита Баба Марта и на теб.)

:) на себе си не прощавам..и много трудно на другите:)))))))
А стихът...то ясно че се пропи във мен!:))))))

редно колкото сме взискателни към другите, дваж повече да сме към себе си. Може би е жестоко, и към нас, и към другите...Оставям на времето да сложи в ред всичко. Поздрави, Жени.:))

в превод "който много обича, наказва жестоко"
Най-искрено ти пожелавам израстване на духа, в посоката в която се стремиш. Ииии, не бъди твърде строга :))))

Знам, че не изглежда добре автор да разяснява написаното от него, но тук визирах нещо друго : когато искането на прошка не е осъзнато, осмислено и искрено, то обезсмисля самата прошка : " в измолено не вярвам коленичене". Дано все пак някога спре да ми пука и от това кой колко дебела кожа има, защото пропуските в живота му са си за негова сметка, не моя.)

и се опитах да втъкна и малко странична идейка :))) Но все пак благодаря, за което.
Само ще кажа, че безкрайно добрите хора и искрени, дори и на "измолено коленичене" се доверяват, очаквайки нещо да се промени. Уви...
Прошката е сложен процес на много етапи и за прощаващия и за искащият я. Не говоря за тривиалния обичаи.
Поздрави, аз руски не разбирам...ама много се въодушевявам тук :)))

А аз съм само обикновен човек, при това жена.;)