Детето все избързва да порасне -
големите са тъй недостижими.
И в малката му кожа му е тясно -
примамлив е светът в ума наивен.
До вчера сякаш бил си пеленаче,
което с грижа близките повиват.
А днес към своя първи изпит крачиш
със свит стомах, и тръпки те побиват.
Класът ти – шарен. Хора в него разни.
Не можеш да си мил и драг на всеки.
Но днес е друго. Днес е малък празник.
Поемаш сам по своята пътека.
А те ще са все повече, и стръмни.
Какво ли утрешният ден вещае?
Ще има светло, колкото и тъмно.
И радости, и болки ще познаеш.
Но днес си тук, в училището „старо”,
което с трепет бързаш да загърбиш.
Не знаеш още как ще ти запари
и  ще поискаш тук да се завърнеш
Защото всеки ъгъл ти е свиден
и още помниш глъчката на двора.
Учителите стари пак ще видиш
и ще почувстваш тяхната опора.
Пази душата си в света огромен
и  любовта, от снимките по-жива.
И теб ще пази малък топъл спомен
за времето, което си отива.

2013г