Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2010 17:40 - Поезията - триптих
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Поезия   
Прочетен: 1200 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
автор : Бойко Боев

1.
И всичко е Поезия...

Любителите на стихА
са толкова различни,
като “самотни мелoмани”...
Едните – опера обичат,
а други – чалга неприлична,
(...и само Те – Богоизбрани!...)

За трети – музика модерна
и луди композиции
е мярката за нещо верно,
а чуждите позиции
са простотия неизмерна!

И – Всичко е Поезия...
Защо, Човече, дъх изплезил
се бориш за правата,
които друг не ти отнема,
а – място на земята
за всички – има?

Е,... Това е Темата...

Дали написал си ПОЕМАТА?
Дали – на всеки ще хареса?
Дали е фуга... или меса?
Дали – Поет си?... Поетеса?...
Въпроси – хиляди... по Темата!

... а Кой – е По-... По-... Най-...?!?

А неподвластно ни е Времето;
И – без начало... и – без край
върви Война! На Световете...
и – другите са Враговете;
и – вечно трябва да се пазим...

Кажете ми: Защо се мразим?
... ...
2.
И – всичко е...

Да можех – нещо... малко...
да обичам!
И – смисъл да намирам
от това,
животът би изглеждал
по-различен...
И – разноцветен, с много
синева,
зеленина... и по-различни хора...
Да можех – с тях, дори – да си
говоря,
макар и незначителни неща...
Да имам свое мнение,
да споря,
но – тихо, без да викам и крещя...
Да можех да съм някъде,
далече,
от черните, блиндирани врати,
животът би изглеждал
по-човечен
и в него, може би – ще дойдеш Ти...
Ще искаш – нещо... малко...
да обичаш;
ще искаш синева, зеленина...
Момче ще искаш... може би –
момиче;
аз, ще му пея тихо: “Нани-на...”

Да можех, без да казвам нещо ново...
(и злоба – да лекувам.... със амнезия!):

Животът – не е само хляб... и шоу,
ако добавим – малко... и – Поезия...
... ...
3.
Поезията

Поезията трябва да се пие,
като любовно питие – от мъж!
Но – с малки глътки! Бавно да открием
божествения миг дошъл веднъж –
от непосилно “утре” – да ни скрие…

Какво е тя – без нея да не можем?
Или – да можем?… Но така тревожен
е сивият ни делник с хляб горчив,
когато шансът ни за по-красив,
изглежда безнадеждно невъзможен.

Какво е тя за вас – дори не знам,
но мога, в самота – да си мечтая
да бъда с вас през този миг нетраен.
Така е тъжно да останеш сам...
И – страшно, ако вече си забравен!

Kакво е тя за мен – не бих признал,
безсмъртие дори да обещават!
Tака, нали бих себе си – предал,
с годините, които съм живял
и малкото, които ми остават…

Поезията трябва да се пие…
Kак, от сърце – на всеки бих я дал,
с надежда някой – с нея да открие,
това, което никога не крия,
че не напразно – с нея съм живял!


21.08.2010



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kapito - оу, супер
27.08.2010 19:57
браво, много добър тоя Бойко !
:)
цитирай
2. eleonoraknyazheva - Така е.:))
29.08.2010 20:54
kapito написа:
браво, много добър тоя Бойко !
:)

цитирай
3. mariposatracionera - Благодаря ти, Ели, че ми откри този ...
19.09.2010 16:15
Благодаря ти,Ели,че ми откри този автор!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1144470
Постинги: 437
Коментари: 3204
Гласове: 10882