И пак сме там. В началото на края.
Буксуваме напразно. Пуста кал.
Едно си баба знае и си бае.
Като човек, деня си пропилял.

Деня си – да. Но няма и живота
да пропилея. Има верен път.
Далеч е още моята Голгота.
Краката, слава Богу, ме държат.

Днес спънах се, но утре пак ще стана.
Надвивам се със телешки инат.
Да се надявам няма да престана.
С една лъжа не свършва този свят.

Важното е, че лирическата е наясно с верния път!
Смело напред! Животът обича смелите!
Поздрав!

по края, все по края.
До кога ще газим в тази кал?
До кога за пролет ще мечтаем?
Ще ни мачкат зверски и без жал...
За какво да жалим и се каем,
зависи, знай, от нас, от всички нас.
Да дойде Видовден ден,
и ден, и час!
Тогава истината ще познаем
народът, всичките,
и ти, и аз...
Реплика на ок.

И благодаря.:))