За първи път плаках за непознат човек, когато на 15.08.2009г ни напусна една сърдечна и много талантлива жена, която в началото беше за мен Напълно Непозната, както пише в профила й, но имах шанса да се докосна до нея за краткото време от 27.01.2009г до 11.07.2009г, когато тя публикува последния си разказ. От постинга - некролог, пуснат от сина й на 15.08, разбрах, че се казва Мая Стамболис. За тези, които не я познаваха :

http://comma.blog.bg/ Когато подразбрах, че е тежко болна, почувствах потискащо безсилие и единственото, което ми оставаше, беше, общувайки с нея, ненатрапчиво да я ободрявам, както мога. Без да я познавам, се привързах към нея. Чувствах я много близка, сигурно и други са усещали същото. До последно се надявах, че ще се оправи. Тя запази високия си дух и чувството си за хумор до края, за което мога само да й се поклоня до земята.
От нея ни останаха 46 постинга – стихотворения, разкази и няколко чисто човешки изповеди. Много силни послания. Не знам дали е издала книга приживе, но изказът и стилът й на писане са впечатляващи. Много от написаното от нея ме разплаква и до днес. Мир на душата й.
Моля ви, всеки, който си спомня за нея, да напише по нещо, така ще сглобим един хубав спомен за един хубав човек.
Публикувам тук няколко от нейните стихотворения, към които имам специално отношение.
  Гадаене  Не присвивай циганко очи.
Зная на ръката ми прочете
как живота мой ще продължи.
Не лъжи! Кажи да знаем двете!

Утре ще целуна ли деня
или тъмна сянка ще остана
....като ранна, пролетна роса-
Ще съм тук, а после ще ме няма?

Не въздишай циганко така!
Аз за себе си отдавна зная:
Всичко идва, свършва и така...
лято, есен, зима...до безкрая.

Говори ми! Аз ще ти платя!
Всичко в този къс живот се плаща.
Никъде ли, скъпа, не видя
миг щастлив за майчината жажда?

Миг блаженство, малко светлина
в погледа на моя син едничък
и кажи ми как да се простя
с него, като толкоз го обичам?

Да запушим, циганко. Ела!
Ти мълчиш и аз мълча разбрала
Ти не гледа моята ръка,
мене гледа и разбра ме цяла
(публикувано в блог.бг на 29.01.2009г)     Сега   Сега боли и стърже на желязо
сърцето обковано със лъжа.
Едно небе се срутва насъбрало
на моето очакване дъжда.

И сълзите ми шибат като с клони
надеждата покълнала за миг.
Реши ли някой нещо да събори
едва ли ще го спре и майчин вик.

Сега боли!Ръждата бавно пада
и спомена обвива със мъгла.
Една жена ръце напред протяга,
но вече е изпуснала мига.     (публикувано на 13.04.2009г)            На теб!

Със никого не се мълчи така.
Със никого така не се говори.
Не може друг да седне на брега
и без слова със вятъра да спори. Не може друг да диша морски бриз
и да издиша приказни куплети.
На женското лице да сложи фриз
от думи тъй, че в мрака да засвети. Не може друг.Не би могъл и той!
Без теб е двойно бреме тишината.
Обидно е, когато точно свой
открадне на приятел светлината.

(публикувано на 23.04.2009г)    Обява     Продавам самота. Запазена и цяла   обгрижвана и чиста, полирана до бяло.
  Познавам я добре. Със нея съм живяла.
  Била ми е легло. Била ми е и тяло.

  Върви в комплект със студ, със тъмнина и болка.
  Цената е добра. Печелиш обиколка
  на цял един живот, на всеки миг на радост,
  на всеки миг любов, на всяка малка гадост.

  Разменям самота за седем грама нежност,
  за полъх от крило, за морската безбрежност.
  за устните на мъж в които да се скрия,
  за малка щипка трепет, прашинка от магия.

  Дарявам самота. Кажете кой я иска?
  Не пие. Не краде. Да вика не и стиска.
  Не плаче. Не яде. Не иска нова дреха.
  Единствено убива надеждата в човека.     (публикувано на 9.05.2009г)     Тази нощ
Тази нощ светлини очертават контури.
Нежно вятър ми вика: "Ела!"
С длани мокри дъжда ми оформя кичури
и целува ме пълна луна. Под ръцете ми сто мечти оживяват.
Два делфина са моя компас.
Две пътеки комети за мен набраздяват.
С глас на чайка преследвам ги аз. Ще обуя небрежно булеварда крайбрежен.
Ще наметна на плещите смях.
Ще изтичам към теб, моя порив сърдечен
като изгрев завърнал се пак. Ще докоснем щастливи всеки стълб,всяка къща.
Всеки жален стон с теб ще смалим.
Ще разцъфнем на изток.Града ще събудим
и от слънцето ще се стопим.

(публикувано на 15.05.2009г)


* * *

Обичам те, но вече си отивам.
Не ти е нужна майка да те пази.
Ръцете ми са в белези от битки,
но всяка беше моя. Даже тази!

А теб дали опазих?! Кой ли може
на прага на съдбата да е пречка?!
След толкова години осъзнавам,
че в снопа на живота ти си клечка.

Но клечките са много важни, сине.
И не за туй, че образуват снопи...
Живота, много бързо ще отмине.
Ще те застигне с тежките си сопи.

Е, белези навярно ще останат,
но продължавай с тях дори да крачиш.
И докажи  на себе си, че можеш
да победиш, а не примрял да грачиш.

Обичам те, но вече си отивам.
Ти знаеш, че отдавна все ме няма...
Най-тежката раздяла ми е тази,
защото ще ми липсва твойто "Мама".

Тъжен ангел

Ако има къде да отида след края
 Ако съдника строг ме допусне във рая
 Ако блеснат крилете, които съм крила
 Ако болката остра превърне се в сила
 Ако тленното спре да ме вика обратно
 Ако празния поглед просветне внезапно
 Ако мога отново свободно да тичам
 И спонтанно поискам за миг да обичам
 ...и ако вместо покой ме обземе тревога
 значи даже и в рая без тебе не мога!

 Тъжен ангел съм и за мен просто няма утеха
 Даже тук и дори във божествена дреха!



Почивай в мир, Мая.

Сърце не ми дава да я махна от избраните си. Беше сърдечен човек. Спомням си как ми написа коментар, че е видяла Париж през моите очи и е щастлива. Не знаех тогава, че е толкова зле, но тя беше лекар и е съзнавала...
Лети нагоре към Светлината, Мая!

Срещнах се със стиховете й месец след кончината й...
Съжалявам, че такъв талант си отиде така рано!
Поклон пред паметта й и Светлина по Пътя й Нагоре...

си запазила блога в любими, и я посещам там от време на време, като не знам къде е гробът й, поне тук мога да я навестявам. Благодаря ти за съпричастността. Тя и мен трогваше с милото си отношение и внимание, с искреността в коментарите си. Такава ще я помня.
____________________________________________

Благодаря ти, че я почете.
-------------------------------------------

И поздрави за тебе, за съхраняването на паметта й!

загубата е голяма...
Благодаря ти.
-------------------------

Прекрасни стиховете, ще помълча и почета още.

Но тя е тук сред нас!

Нека й е светло там, където е...

Аз чак сега прочетох някои от нещата и. Силно се впечатлих от това :
http://comma.blog.bg/tq-i-toi/2009/07/10/quot-kakvo-shte-pravia-bez-teb-quot.361933
И особено от последните думи :
"Някъде там, върху нея съм изкопана аз - кладенец, до който приятелите ми винаги ще намерят пътека и вода...дори в сушата."
......

Много тъжно звучи, като сбогуване...Но аз го чувствам като валидно и за себе си, като приятел...:)
-------------------------

Neka spi v pokoi du6ata i..

Не бях влизал в блога й, но все още си спомням как ме разтърси постингът, който пусна сина й... Светла й памет!

Духът на Мая е жив в написаното от нея.

Поздравления, Ели, че почиташ паметта и и ни правиш съпричастни!

Достоен живот до последния миг.
Прекрасна поезия. Дано синът и успее да издаде стиховете и, заслужава го нейната светла памет...

Печална прелест...

човекът си е отишъл, а как остава в думите, портрети на душата са стихотворенията

дано душата и е намерила покой

... в памет на тази силна и също толкова чувствена жена ...

Да е вечна паметта й! Поклон!

Аз никога няма да я забравя, въпреки че, също, не я познавах лично ...

Лека й пръст ...

Благодаря ти, че си спомни за нея.

жеста на сина й. Силно момче. Светла й памет на Мая.

Да почива в мир...

Има хора, с притегателност на планети. Тя беше такава. Още след първите няколко обменени фрази с нея имах усещането, че се познаваме отпреди. Много странно усещане. Харесвах я за това, че беше естествена, земна като държание. Харесвах и това, което пишеше. Имаше изключтелна дълбочина в разсъжденията й. Тя беше от хората, които умеят да виждат отвъд видимата страна на нещата...Можехме да станем големи приятели. Бог знае най-добре какво е било най-добре за нея...Липсва ми.

Пуснах този постинг и във Фейсбук, иска ми се повече хора да прочетат стиховете и разказите й. Много харесвах тези за Малката вещица. И в моето детство имаше една книга за малка вещица, която оказа голямо въздействие върху мен...С Мая много харесвахме руската поезия...Преведох за нея едно стихотворение на Едуард Асадов, "Аптека на щастието". Няма да забравя колко се зарадва, а аз се радвах, че с нещо съм я усмихнала. Имахме много общи допирни точки...Благодаря ти, че я почете.
---------------------------------------

Благодаря ти за съпричастността.
-----------------

Благодаря ти, че си спомни за нея.
----------------------------

Тя беше страхотна, наистина. Само тя и Бог знаят какво е преживяла. Вчера, когато за пореден път препрочитах някои нейни неща, си мислех : Боже, какво ли е да си лекар и да знаеш какво те очаква, да знаеш и колко може би ти остава и да не губиш присъствие на духа и надеждата си...Поклон пред паметта й.
___________________________________________

Благодаря Ви, че ме запознахте с творчеството на тази мила дама.
Нека духът и почива в мир. :(((

Това е най-малкото, което мога да направя за нея. Мир на праха й.
---------------------------

Мир на праха й!
Разтърсващи са стиховете й!

Толкова много любов, сила и болка има в стиховете и, разплаках се ..
Жалко, че не съм я познавала...

нека намери покой и любов там в който свят обитава.