Как „обичам” на прясно простряно пране,
онази отгоре да почне да мие балкона.
Да беше погледнала първо надолу поне,
по онези неписани, но човешки закони.

Как „обичам” да виждам провесен килим
уж изпран, но подгизнал, на шарени струйки
да тече върху моите бели балконски стени,
а в ума ми да блесва сатъра за пуйки.

Как „обичам”, любезно, при всичко това
щом помоля човешки и очаквам човещина,
да срещна разбиране, като от гърмяща змия,
чак слюнки да пръска, от злоба облещена.

В тенекии насяти треволяци обилно полива
и подгизва таванът, току падне поредно парче.
Не й пука, арматура че вече прозира,
тя нали е доволна. К’во от туй, че при мене тече?!

Култивирам я с поздрави, оптимизъм проклет.
Но поставих и ребром за ремонти въпроса.
Все едното подейства... Няма вече отпред
тенекии ръждиви с разсад изтипосани.

Не купуваме дом, а съседи, бе казал Поет.
Ако беше възможно съседи сами да избираме...
Нека вдигнем наздравица, но за онзи съсед,
с който само от поглед да се разбираме...

повече от лошия брат. Стара поговорка,която времето ми разгада.
Не съм сигурна,че днес,ако си ги избираме ще намерим добри.
Изпращам ти усмивки за добро насроение!:)))

Правилно наблюдение. Но, човек се случва и да има късмет. Пък и сред моите съседи има и свестни хора. Редно е и на тях да посветя стих, но ще е в друг цикъл.:)

Ама то все едно за нашия блок си го писала. А съседът ти е по-близък от брат понякога. За добро, за лошо, ..най-близо е.
Поздрави!

Всъщност, е тъжно, че има такъв образ въобще...