Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2009 08:55 - Усетих - умори се моят ангел...
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Поезия   
Прочетен: 3764 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 05.08.2009 07:50


(избрано от моя архив)

Усетих – умори се моят ангел
от глупостта ми вечно да ме пази.
Декора да изгражда идеално,
когато нова тръпка ме полази.
Да ми показва знаци и табели,
а аз нехайно да ги подминавам...
Омръзна му с кахърите си бели
ежеминутно да го занимавам.
Сърцето, каза, вече го боляло,
и закачи крилата си в килера.
Помолих се за него, обещала,
че вече не ще вярвам на химери.
А той ми се усмихна и поклати
с неверие главата побеляла:
Това ти е урока и съдбата –
да се разпадаш, но оставаш цяла.


11.05.2009г



Тагове:   Ангел,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kisstherain - Елеонора,
14.07.2009 09:02
Това ми е един от най-любимите ми твои стихове!

Хубав и слънчев ден :)
цитирай
2. mamas - "да се разпадаш, но оставаш цяла."
14.07.2009 09:57
Толкова сълзи изплаках...

Но виж ме - пак съм цяла,
толкова бяла и чиста,
сякаш с ръка недокосната...
цитирай
3. tili - Много го обичам
14.07.2009 11:17
това стихо, знаеш, но пак ме вълнува!
цитирай
4. ivana59 - :)
14.07.2009 14:42
Я, каква прелест имаш в килера!

Благодаря!
цитирай
5. eleonoraknyazheva - ;))
14.07.2009 14:51
:))
цитирай
6. martiniki - едно друго
16.07.2009 20:23
стихотворение с ангел ме споходи :)

***
Моят ангел е далече.
Гледа от високо
разни къщички, с човечета,
щъкащи наоколо.

Чакам го, заспивам после,
някой път сънувам.
Моят ангел е на гости.
Другаде нощува.

И понякога, по навик,
хвърля поглед само.
Той не ме е изоставил.
Но сега го няма.

И е малко по-студено,
с пет-шест нежни градуса.
Щом помисли си за мене,
ме полъхва радост.

Аз не искам да го губя -
скитащ, неустроен,
моят личен много хубав
ангел неспокоен.



тук е в прочит на авторката си - Мария Донева

http://dictum.mediabg.eu/?p=1567
цитирай
7. eleonoraknyazheva - Много харесвам Мария Донева.:)
17.07.2009 19:22
Знам, че наскоро издаде стихосбирка.
Благодаря, Доре.:)
Харесвам и ангелите на Пламен Бочев и Елинели.
:)

Елинели

Аз и Ангелът

Къде си ходил ми кажи.
Издран и мърляв.
Виж се само.
Ще те превържа
не тъжи,това е просто кал
и малка рана.
Та ти си ангел.
Светещ.Бял.
Надявах се да ме закриляш.
Това в ръцете ми?
Е,да. Игла.
Крилете...Дай да ги зашия.
Ще те прегърна,
не боли.
И друг път по високо,знаеш.
Да,в ниското са все бодли.
Сега поспи,
а утре ще ме пазиш.


Не вярвам в ангели

Пламен Бочев


Не вярвам в ангели, а тях ги има.
Когато съм ги срещал, ме е нямало.
Но не веднъж възбог са ме въздигали.
И не веднъж в съня ми са припявали.

Не вярвам в ангели, но ти бъди ми
такъв един, измислен и последен.
Събирам разкроеното си минало
и с бял конец крилата ти преследвам.

Ще те завържа в моя смешен спомен.
Ще ти закърпя раните по тъмно.
Ще наредя зъбатите отломки
от моя свят и твоето разсъмване.

И ми повярвай, както аз не вярвах,
че утре ще е миналото вчера.
Но не така и толкова полярно,
когато след студа сме се намерили.
цитирай
8. martiniki - книжката
18.07.2009 18:23
на Мимка е добра и бяла, мърка като коте, наистина

а стиховете на Ели и Пламен не познавах

имам един любим на ангелска тема, ще го издиря...

Полът на ангелите

Едно от най-печалните неведения, в които са тънали
мъжете и жените от всички епохи, е свързано
с пола на ангелите.
Никога непотвърденият факт, че ангелите
не се любят, може би означава,
че не го правят по начина, по който
са свикнали смъртните.
Според една друга версия, също непотвърдена,
но по-правдоподобна, ангелите,
въпреки че не се любят с тела (по простата причина,
че такива просто липсват), в замяна
ознаменуват събитието с думи, тоест –
с подходящите думи.
Така всеки път, щом Ангел и Ангела се срещнат
в пресечната точка на две прозирности,
започват да се гледат, да се прелъстяват
и съблазняват посредством
размяна на погледи, ангелски, разбира се.
И, ако Ангел за да палне огън, рече: “Семенце”,
Ангела, за да го подклажда, отвръща: “Бразда”.

Той казва: “Лавина”, а тя нежно: “Бездна”.
Думите се срещат с главозамайваща скорост
на метеорити или с пухена мекота.
Ангел казва: “Ладия”. А Ангела: “Пещера”.
Наблизо прелитат един Ангел-Хранител,
женомразец и темерут,
и един Ангел на Смъртта, овдовял и свъсен.
Но любовното дуо не спира,
Продължава да произнася любовта си.
Той казва: “Поток”. Тя: “Устие”.
Сричките им натежават от роса и
насам-натам, сред снежинки,
преброждат въздуха и очакването.
Ангел казва: “Меч”, а Ангела, лъчезарно: “Рана”.
Той казва: “Камбани”, тя: “Тревога”.
И точно в мига на надземния оргазъм,
перестите и купестите,
слоестите и дъждовните
облаци се разтърсват, треперят, избухват
и любовта на ангелите
завалява като из ведро.


Марио Бенедети
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1433966
Постинги: 438
Коментари: 3205
Гласове: 10900