Кафяви до черно, ревниви безмерно,
следят ме искрящи очи.
И трепет до болка, страст дива, жестока
събрали, до край ще горчи!
Където да ида, все мене ще видят,
след мен ще се взират, нали?
Привидно небрежни и скрили копнежа,
под вежди прикрити дори.
С ирония тиха тъгата прикриха
и в моите гледат сега.
Зеления блясък във моите откриха,
смехът ми тежи им така.
Те помнят, когато бе нашето лято, 
нощта на копнежи без край
и знаят, зеленото в моите е блато
ще тънат във ад или рай.
Кафяви до черно и тъжни безмерно,
те още ме тихо следят
и тази магия аз как да убия,
това ще е моята смърт.

Прекрасно е

Благодаря!