А годините все по-бързо се нижат.

Няма промяна в Далечното Кралство.

Аудиенции – още по-малко.

Кралят се бори за оцеляване.

Но само тялом – за изцеляване.

А душата... душата е на предела,

по пътя за връщане е поела.

Дали в някое ъгълче, очертание,

тлее мисъл за разкаяние?

Или все така Кралят се пита

с какво е заслужил рога и копита?

Но не се сеща, но не се сеща

веднъж да се вгледа в Човека отсреща...

Слагат му все под носа огледало,

в него, уж, всичко би се видяло.

В него той все безпогрешен се вижда.

Едни обича,  други - недовижда...