Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 09:34 - Понякога...
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 585 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 03.02.2009 09:35




Понякога думите нищо не значат,
а тежка верига след себе си влачат.
И стават излишни, до болка банални,
но свиква се с тях и това е... нормално.

И колко е болно, колко е страшно,
когато е МИНАЛО всичко сегашно.
Когато и кратката обич пресища,
когато за някого вече си нищо.

И всичко се губи за няколко мига,
защото за някъде нещо не стига.
Животът се пълни с дребни проблеми,
превърнат в напразно загубено време.

Сред толкова хора се чувствам самотна,
като затворено в клетка животно.
Аз вегетирам, а не вирея,
и просто се питам: защо ли живея?


1989г

(Моля да ми простите младежкия песимизъм : писано е преди 20 години, но в някои отношения е актуално и за днешния ден.)
:)



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troha - Сходни мисли имаме!
04.02.2009 00:00
Аз:"В какво е смисълът на ролята ми, която не играя, а живея?" Ти:"Аз вегетирам, а не вирея,/ и просто се питам:защо ли живея?" Чудна работа! В едно време сме живели и еднакви ветрове са ни брулили...
цитирай
2. eleonoraknyazheva - Напоследък
04.02.2009 08:32
ме занимава една мисъл, че сега, както и преди 20 години, съм също толкова несвободна, също толкова лимитирана от особеностите на народния ни манталитет и все така се чувствам като динозавър...А ветровете и сега ни брулят, да...Като едни обрулени хълмове сме станали...:) Поздрави, трошице.:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1434053
Постинги: 438
Коментари: 3205
Гласове: 10900