Защо все с рими величаем
онези, дето не ни любят?
Защо се мъчим тъй отчаяно
да им покажем, че ни губят?

Добри ли сме в наивността си
да търсим качества у тези,
които ни предават с класа
и с чувствата ни само мезят?

Разделям грешките "поравно":
една на тебе, две - на мене. 
Все моето е по-голямо...
Да плача или да се смея?! 


2004г

И двете са полезни:))От сълзите очите стават по-красиви,а от смеха...там всичкото си е красота:))
Предатели винаги ще има,но дано поне не се задържат дълго с мезенето:)))))))))

с духовития си коментар. Благодаря ти.)))
А човек се учи докато е жив. Дори ако не иска.

Много ми хареса

Винаги търсим и приписваме за себе си по-голямата вина.
А и така се раждат красиви стихове.
Поздрав!

от грешките се раждат и други красиви ... създания, като децата ни.)) Живот, казано с една дума. Благодаря на всички ви.)))