Сама ще потанцувам, за последно,
в лудешката игра на светлините.
След час настъпва датата рoждена -
година от живота ми отлита.

Но аз съм си все същото момиче -
витаещата в облаци мечтателка.
Обичаха ли ме? А аз дали обичах?
Остана ли ми истинска приятелка?

Душата, казват, идвала самичка,
и също тъй самичка си отивала.
Ще може ли да помни вечно всичко,
което през живота е опитала?

Сега съм долу. Утре ще съм горе.
Животът е безспирна кинолента.
А аз, пред обектива му отворен,
се уча да живея за момента... 

2004г

Вместо аз да направя подарък,ти направи на мен:открих блога ти!Благодаря ти,за невероятния подарък!!!Ще намеря време да изчета всичко,което съм пропуснала!:)

Благодаря ти за топлите думи.)))
И за пожеланието. Макар че стихотворението е старо. Но ми стана приятно, все едно ме поздрави добър стар приятел, чиято картичка се е забавила от пощите. Благодаря.)))