И ми е смешно. И ми е забавно.
И има на кого да го разказвам.
Отдавна вече не е страшна тайна
вниманието, което ми оказваш.

Симптомите ти, казват, са банални:
возило ново, нова кукла в скута.
А ми досаждаш толкова нахално,
с което (ама хич) не ме разчувстваш.

И ми е смешно, като ми звъниш
по телефона в ранно-късни доби.
Понеже нямаш думи - си мълчиш...
И дишаш, дишаш...(Друго и не можеш.)

Не можеш още да ме преболееш -
лъжи и клевети не ти помагат.
Остава споменът за мен да тлее
в душицата ти тясна и дребнава.

Не си ми господар. И не си бил.
И, знай, че с нищо няма да ми липсваш.
Ти нямаш нищо общо със Шибил.
За да си мъж, е нужно да си личност.


2008г

"За да си мъж, е нужно да си личност."неведнъж това,но чрез други изрази съм вмъквала в стихчетата си:),защото дори и само мисълта ,мъжът да е Мъж ,ми харесва:)

а все анти-мъжове ми се случват насреща. Крайно време е да се появи някой Мъж с голямо "М". Поздрави от мен.))))