Колко малко, всъщност, ми е нужно:

не дузина несравними залези,

не сатени в нощи теменужни,

серенади под безлунни навеси.

Само топлината на човека,

за който залезът без мене няма смисъл.

С душа, от облак бял по-мека,

в която моето име е написано.