Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2009 15:47 - Какво е, всъщност, класната, какво е...?
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2902 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 16.01.2009 16:54


Какво е, всъщност, класната, какво е?
Учител, като всички, но по-близка.
И нещо като втора майка твоя :
душата ти тя всеки ден разлиства.
Опитва се на нещо да те учи,
освен каквото има по предмета.
И ако с тебе нещо в клас се случи, 
на нея първо ще потърсят сметка.
Понякога изглежда ти досадна
и  трие сол за разни провинения.
Тогава и във къщи става гадно.
Разбира се, ти имаш друго мнение.
По-късно, (като малко поумнееш),
(възможно) ще изпиташ уважение,
когато  осъзнаеш колко  нерви
за теб е похабила, без съмнение.
А дотогава... Класната я има.
И тя е длъжна всеки да изслуша.
Търпението й да е за трима,
(по-точно : двадесет и осем души.)
Какво е, всъщност, класната, какво е?
Учител, като всички, но по-близка.
И нещо като втора майка твоя.
И тя човек е, като се замислиш...



Тагове:   Какво,


Гласувай:
1



1. mamas - Великолепно стихотворение!
14.02.2009 23:16
Видях го в друг блог, линкът ме доведе тук...
Вече почти 30 години съм учителка и винаги съм била класна. Често ми се обаждат бивши ученици, вече станали родители. Имаме толкова хубави общи спомени...
За жалост, става все по-трудно...да бъдеш изобщо учител. Дори не ми се говори вече за това...Сегашните ми ученици са от общност, за която образованието не е ценност. Повечето идват на училище заради социалните помощи и детските добавки. Не зачитат никакъв правилник, всеки час е мъчение. Професията ми вече не ме удовлетворява. Само спомен е времето, за което бях писала:
С ТЕБЕШИРЕНИ ПРЪСТИ
На моите ученици

Като повей лятото отмина.
Пак пред черната дъска заставам.
Сред лицата, грейнали насреща ми,
своите пораснали момчета,
своите пораснали момичета
като че ли трудно разпознавам.
Пак с очи, от радост насълзени,
от ръцете ви поемам цвете.
Да ви целуна вдигам се на пръсти,
че вече по-високи сте от мене.
Благодаря!
Седнете, ученици!
Ще премина пак покрай редиците,
ще надникна в нечия тетрадка,
някого за нещо ще попитам,
на друг ще се усмихна само ласкаво.
Над чина надвиснали къдрици
ще повдигна с пръсти тебеширени.
Ще повикам мислите ви - птици
да полетят в простори ведро-сини,
от детските ви гласове сподирени.
Не съм ви първа ни единствена учителка.
Не съм ни най-добрата, нито най-красивата.
Понякога съм истински ядосана,
понякога се правя на сърдита.
Но, че ви имам, много съм щастлива.
цитирай
2. eleonoraknyazheva - Добре дошла.:)))
14.02.2009 23:28
Благодаря ти за коментара, откровеното споделяне и прекрасното стихотворение, както и всички други, които прочетох от теб. Пишеш чудесно и се радвам, че се намерихме тук.:)))) За реалността - познато ми е, за жалост нещата са много изпуснати вече... Дано хората се осъзнаят и уважението към учителя се възвърне. Защото който не уважава учителите си - не уважава себе си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1434460
Постинги: 438
Коментари: 3205
Гласове: 10900