Живея на вълната на деня-
възнасям се нагоре и се спускам.
Света на тленното понякога напускам,
и се завръщам, да се утая.

Сред ангели и демони творя,
с ефирен стих луната призовавам,
и ветрове с вълшебство укротявам, -
умея бури в миг да усмиря.

Но мога с разгневената вълна
без милост всеки пристан да порутя,
да се разпръсна в капки бяла пяна
и себе си докрай да прокълна,

следите с водорасли да затрупам,
в сълзите на русалка да остана...