Гледам умно. Това го умея.
Според тоягата и като куче скачам.
Мога натурално да се смея.
Ако е нужно, мога да заплача.
Да. Фалшив съм. Даже се учудвам,
как самият някога си вярвам.
Или хората са вече луднали
или идеално го докарвам.
Насред овцете вълк съм, ала блея.
Усетя ли, че столът ми се клати –
най- бързо бягам. Много го умея.
И плюс дузина бляскави цитати.

Браво!

дузинството.
)))

Жесток сарказъм!

Щеше ми се да нямам повод да пиша подобно стихо...

СТРАХОТЕН И МЪДЪР И КРАТЪК СТИХ!
ПОЗДРАВИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Ботев - поетът с "барут в перото", отдавна го е казал много по-добре от мен в "Патриот".
Жалкото е, че нищо не се е променило и до днес.
Поздрави.:)

Браво, много хубаво пишеш!

Благодаря.:)