Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2009 09:17 - За гъбите и хората
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 3821 Коментари: 13 Гласове:
0

Последна промяна: 16.04.2009 19:28


image

От малка различавам гъбите,
а хората – не се научих.
Кога са честни, кога лъжат, -
все още карам на налучкване.
И, въпреки че, все приказват,
че гъбите ни са мутирали -
отровните си го показват
със признаци за ориентиране.
С тях бих се справила по-лесно...
Но съм си главната виновница,
приятелство, любов и честност
че бъркам със отровни двойници...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eleonoraknyazheva - Благодаря ти.:)
29.03.2009 09:28
Няма да споря с човек от космоса. ;)
цитирай
2. sowhat - o гагарин е прав
29.03.2009 09:48
:) ели , много е хубаво
цитирай
3. eleonoraknyazheva - @ Еми
29.03.2009 10:13
:-)))
цитирай
4. darkenedangel - Невероятен стих...
29.03.2009 11:32
За съжаление този свят не от честност и добронамереност...,
от интерес се води...
цитирай
5. eleonoraknyazheva - Ангелче,
29.03.2009 12:38
не се раждаме с инструкции за живота, но пък от нас зависи да се научим как да различаваме хората, да осъзнаем също, че е човешко да се греши. Да се научим да приемаме нещата такива, каквито са, без това да означава примиренчество, но във всеки случай да не хабим излишна енергия да променим на всяка цена онова, което не можем. Аз все още опитвам...)
цитирай
6. анонимен - "Паразитите" са устойчиви,
29.03.2009 13:21
ти - неустоимо чиста,
дори и нападната от.
:)
цитирай
7. eleonoraknyazheva - Трудно е да минеш през мръсно място и да не се изцапаш,
29.03.2009 13:28
пластици. Та и аз съм относително чиста.
Такива ми ти работи...
))
цитирай
8. tili - Сложно нещо е Човека.
29.03.2009 13:49
С опита помъдряваме, а многото мъдрост носи голяма печал. Но и без малко детска доверчивост сме за никъде - ставаме циници. Кой ли знае къде е тънката граница? Дали не е в сляпата Фортуна - кому каквото е писано - и примирение... :-(0
цитирай
9. eleonoraknyazheva - Много хубаво си го казала, tili,
29.03.2009 13:52
и успокояващо, за мен. ;))) Поне да мирясам, като знам, че не съм нещо тъпа, ами инстинктивно се опитвам да съхраня чистотата си душевна...)))
цитирай
10. evilyosha - Понякога си мисля
29.03.2009 13:59
положителното в цялата работа е, че не са смъртоносни физически и когато ни е останала човещинката, просто си научаваме уроците.По трудния начин.
Поздрав за стихосътворението! :)
цитирай
11. eleonoraknyazheva - Да, за радост, в повечето случаи вероятно не са,
29.03.2009 14:02
но понякога могат такъв калейдоскоп от емоционални сривове да завихрят на човек...
Дай Боже да доживеем помъдряването.:)
Благодаря ти, evilyosha.:)
цитирай
12. veselinvalev - МАРКИЗ ДЬО САД
29.03.2009 16:52
МАРКИЗ ДЬО САД
/” Не слышны в саду даже шорохи”/

С гъбите наистина е лесно.
Като ги резнеш с ножката –
отровните позеленяват.
С хората не е така –
като ги резнеш с ножката
и отровните и неотровните –
почервеняват.
Как тогаз да отлича ги?
Насърчавам да ме резнат те.
Отровните не пропускат никога.
Неотровните отказват винаги.
цитирай
13. eleonoraknyazheva - Отровните те резват и без насърчаване, Веско.
29.03.2009 17:20
Поне според моя скромен житейски опит.
Като резването се изразява с богат спектър от всякакви режещи душата (че и тялото) методи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1144138
Постинги: 437
Коментари: 3204
Гласове: 10882