Някога тъй странно са тропосани
дните ми със шарени конци.
Мисля си – това е връзка с космоса,
с Господа и с моите предци...

Знаци виждам, още странни сънища.
Случват се загадъчни неща.
Друми към неясното ми бъдеще
мъча се от тях да предреша.

Музата, капризна и нацупена,
все по-рядко се здрависва с мен.
Пеперуда, във буркан захлупена,
пърхам аз във делничния плен.

Някога тъй странно са тропосани
дните ми със шарени конци.
Колко е добре, че връзка с космоса
силите ми връща и крепи...



02.05.2008г

Брех, къде ме изстреля това стихотворение.
Изгубих орбита - не мога се върна.

шарени кискащи се весело дни да имаш ели

Космоса,
ние - тъкачи и простир,
и ако не беше делника
как шареното в нас ще
задържим...
:)

кой ти е крив, джанъм, че не идваше, като репетирахме Армагедона. ;) Сега тъй ше се носиш из космоса. Уф, ама ми отваряш работа. Ади, пращам резервната спасителна капсула.;))))

от твоите уста в Божиите уши. ;) Ей тъкмо, на, Веско се е запилял някъде из космоса, ще му кажа да ги предаде дето трябва. ;))

правилно разсъждаваш, да ти кажа, ама много правилно. Има си баланс във всемира. И добре, че е така. Пък на, има хора - изстрелват си накриво ракетите, сетне космосът им крив.
;))

...Хюстън, чуваш ли ме... Ало...централа... Имами ли връзка... Хюстън... А, слуша сига... Нидей праща никкви ризервни капсули, аз съм Брус Уилис, ш ми развалиш рипутацийтъ. Ришил съм да съ жертвъм. Връщам капсити убратну. Точкъ.
Ваш Брус.
Мамка ти и митиор. На ти...

там, на митиоръ,
насрид камънаци
лежи и пъшка,
иднъ му ръка
бонбата стискъ,
а пък у другатъ -
на т'слата дръшка!
Убачи идвъ
инъ добръ фейъ
(тя ут друг филм,
мъ се ми е тайъ)
и гу спъсявъ,
(бравус на нейъ)
и той пак гирой
си ставъ накрайъ!
;)))

(принаписаф сцинариъ, Бруси, ни съ пръй на пирде, идвай да гу играйш )

Наистина е космическо.

REMOTE CONTROL

Ааа, ни щъ
да мъ спасявът.
Тез феи
да отиват
фкъщи
и на дицатъ
да разказват приказки,
а когато фила свърши
с вълшбната си пръчица
да им исключът
тиливизуръ,
чи бат Брус Уилис…
Ааааа… виж ко ставъ….
Ей "Аеросмит"-ът
вечи мъ насмитъ,
Стив Тайлър-ът
зе дъ мъ упявъ.
Ми то аз вечи съм умрял…
И филмът
свър…

Не “MUTE” -
“OFF”.

шъ пускам финалните надписи.
;)

колко е добре, нали!

И колко хубаво, Елеонора:)

Ъхъм, Марте.;))