Утехата, от мене дълго чакана,
сега седи във скутовете чужди.
Не ме боли - отдавна се наплаках
заради закъснялото пробуждане.

Не са за мене маските с преструвките.
Не ми е жал за пътища изгубени.
Не са били за мене и обувките,
удобни за прекрачване на бурени.

Нашепват тихо гласовете в тъмното,
че нещо светло скоро ще се случи.
И тръгвам пак нагоре и по стръмното,
и вярвам – този път ще се получи.

26.02.2008г

(Тъй като е публикувано,

сравнително отдавна,

реших да поизтупам праха

от това стихотворение.)

Много е хубаво!

Днес май всички сме в особено настроение.

Много ми допадна...)

Поздрав за стиха!!!!
И ми се иска малко от твоето усещане....
:)))

сбъдване на светлите ви усещания, момичета. Благодаря ви. :)

...получи!...Както се е получило чудесно стихотворение!
Поздрави!

за прекрачване на бурени."
Предлагам "прескачане", защото прекрачването обикновено е еднократно.

звучи по-малко поетично от "прекрачвам", Краси, което ти и сам знаеш.
А и представката "пре" отново е налице, така че няма разлика по отношение на еднократност на действието или липсата на такава. Благодаря ти за мнението, все пак.

за употребата на глагола, който най-често означава еднократно действие. Но разбира се, ти си решаваш, Княгиньо...;)

но засега няма да правя промени в това стихотворение, защото си го харесвам такова. Казват, че първият изказ е най-искрен и най-точен. Знам, че и ти споделяш тази мисъл. ;)