Има мъже, за които сме спирки,
където те влакове сменят.
Колекции правят от нашите снимки -
трофеи след лесни победи.

Има мъже, на които не знаем
дори възрастта или името.
Които, макар и с нежност назаем,
ни правят за кратко щастливи.

Има мъже, за които оставаме
несбъднати техни копнежи.
И които задълго, задълго забравяме,
щом дарим ги и с малко надежда.

А тези мъже, за които с години
копнеем, но тях все ги няма,
ще дойдат, когато сме пусти градини,
с обрани дървета и ями...

1989г

когато приятелите ни
бяха все още живи...

За да изредиш всички типове мъже миличка ще ти трябва доста повече от един постинг!!! :o)

бисер в огърлицата на ели.

Да, от онези години ми е, макар да няма общо с нашите приятели. Май го четох на някаква импровизирана трибуна във ВПИ-то. Вече не помня другите какво са чели, но ми се наби в паметта едно стихо на Марианка Аршева за моРето, с нейното фРенско "р" .;)))

О, разбира се, затова имам и други.;)

Макар и старичък бисер, ам го лъснах снощи с кърпичката...;))) Мерси, Ем.:)

Много е хубаво.

не ти пожелавам моята муза.:) казвам го, защото виждам, че и ти клониш натам, накъдето и аз.
Да си пожелаем възможно най-усминахнатите, лъчезарни и любвеобилни музи на света. А от тази, моята, вече отдавна се мъча да се отърва, та от мъчене станах на мъченица. ;))) Усмихвам се.:)

Има едно стихотворение от Алипиев за голямата любов, която е това, другото, третото...всичко! "Но никога деца не ражда/ голямата любов!" Виж как поезията се носи в ефира и нейните мотиви се отлагат в душите на най-трепетните между нас :)