автор : Николай Гумильов

превод от руски език : Е. Княжева

Не със седем ключа от елмази
е затворил Бог към Рая входа.
Блясъкът му никого не блазни
и дори не знае го народът.

Той врата е на стена забравена,
с камъни и мъх, и нищо повече.
А до нея просяк — гост неканен,
е застанал с ключове на пояса.

Покрай него преминават воини, -
рог тръби, сребро звъни в доспехите.
Ала никой не поглежда кой е той -
светлият апостол - Свети Петър.

И мечтаят : «Там, на Гроба Божи,
ще отвори нам вратите Раят,
на Табор планината във подножието,
часът ни обетован ще удари».

Тъй преминава тромаво народът.
Кънти и вие звънката гълчава.
Апостол Петър в скъсаната роба
там като просяк блед и нищ остава.

Ворота рая

Не семью печатями алмазными
В Божий рай замкнулся вечный вход,
Он не манит блеском и соблазнами,
И его не ведает народ.

Это дверь в стене, давно заброшенной,
Камни, мох, и больше ничего,
Возле — нищий, словно гость непрошенный,
И ключи у пояса его.

Мимо едут рыцари и латники,
Трубный вой, бряцанье серебра,
И никто не взглянет на привратника,
Светлого апостола Петра.

Все мечтают: «Там, у Гроба Божия,
Двери рая вскроются для нас,
На горе Фаворе, у подножия,
Прозвенит обетованный час».

Так проходит медленное чудище,
Завывая, трубит звонкий рог,
И апостол Петр в дырявом рубище,
Словно нищий, бледен и убог.

Доколкото разбирам руски, преводът е много сполучлив!

Винаги се стремя да запазя смисъла, по възможност и близките изразни средства, и не на последно място - чувството, което струи от всяка творба. За последното бих гарантирала с десет ръце, ако ги имах. Ще ти издам една малка тайна : обикновено толкова близко ги приемам до сърцето си, че ми се случва да се разплаквам, докато чета и превеждам. Което, вероятно, не е добре за нервите ми, но така се получава...))) Бъди здрава, апостолке на знанието.:)))

Благодаря отново за удоволствието, че чета това!