Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2009 18:53 - И се отричаме...
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2073 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 18.03.2009 09:38


И се отричаме, и бързо се намразваме,
без шанс за вглеждане и за приятелство,
и пълнотите с лекота изпразваме,
а празнотите пълним с обстоятелства.
Очите гледат с дулото насочено,
като двуцевка, но за едри хищници.
И моята присъда е насрочена.
Без право на отмяна и защитници.
Не виждам хоризонт, мъглата мръсна е,
като платна на стара баркентина
и сякаш се процежда между пръстите,
залепва ми очите, да не мигам.
Юмруци стискам, няма съм, в безсилие,
а дяволът  помахва ми от сушата.
В това море от хорско крокодилие,
единствен той готов е да ме слуша...






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - 1
23.01.2009 13:06
красиво завоалирано изобразяване на грозното ..

дали ще е отегчен черноглед , покварен мироглед или каквото и да е било друго истината си е същата

Подрави и на теб
цитирай
2. eleonoraknyazheva - Живот.
23.01.2009 15:56
Какво да го правиш? Трябва да се сблъскаме с много грозота, за да не се разминем после с нещо свястно.)
цитирай
3. анонимен - 1
23.01.2009 16:07
да , тва е някаква пародия на баланс явно
цитирай
4. eleonoraknyazheva - Защото свястното
23.01.2009 16:11
е в малката чаша ли? ;)))
цитирай
5. анонимен - 1
24.01.2009 18:01
защото чашата е малка попринцип и бързо свършва
цитирай
6. eleonoraknyazheva - :))
25.01.2009 15:16
Питам се, дали чашите (със щастие) не са малки, за да не се разкалят съвсем телата и душите ни, м? :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1433634
Постинги: 438
Коментари: 3205
Гласове: 10900