( по идея на Мисана)

Ти помниш ли как юли ни прегърна?
А бяхме две пораснали деца.
В гърдите ни, като два бели гълъба,
запърхаха от обич две сърца.

На рамото ми плаха длан положи –
усетих порива на младостта.
Не можеше това да се отложи –
при нас бе долетяла любовта.

Години оттогава... Пак е юли.
Вървим със теб под ведри небеса.
И спомени, като листа отбрулени,
наливат радост в моята душа.

haresva mi

ви!
Елица