Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2015 10:13 - Ивайло Балабанов
Автор: dum Категория: Поезия   
Прочетен: 8469 Коментари: 5 Гласове:
42

Последна промяна: 07.03.2015 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ


Момчета, казвам ви го просто,
по дядо Вазовски дори,
че днес на вашта сила Господ,
Отечеството повери.
Днес не е време за куршуми
и нека всеки в този час
си вземе само тези думи -
" България - това съм аз! "
Те са искрата богородна
в жарта на нашата съдба.
На път, момчета! За свободна
земя - с достойна свобода.
България сега ви дава
любов и вяра от сърце.
На вас съдбовно се надява
и вашата любов зове!
И тя ще стане черква бяла
под златна ангелска дъга,
ще бъде роза, разцъфтяла
в самата Божия ръка,
щом стихне днешното безчинство
и - подир вашия оброг,
възкръсне святото единство:
Човек, Отечество и Бог,
щом всеки със душа съгласна
и пълна с любородна страст,
си каже простичко и ясно:
"България - това съм аз!"

 

 

 

ОЧИ

                    На Ваня

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам защо красотата й, Господи, бяла,
на човека със малката, черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й бялата там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай…

 

 

ЖИВОТЪТ, КОЙТО Е ЛЮБОВ

                    На Нина Хубенова

Не вярвайте в рождени дати.
Рожденият ви ден е бил
тих вопъл в устни непознати
и точно той ви е родил…
Да му измислим вярно име:
например – гълъб или зов.
Страхувам се, че ще сгрешиме.
Какво по-вярно от Любов?
Тя е едно немилостиво
съдружие от цвят и трън,
ала през нейното “Горчиво!”,
през нейния ефирен сън
светът в неделя преминава
под весел сватбен хоровод
и тъй във времето остава
нетрайният човешки род…
Живеем в бъдни и предишни
и носим като кръст Христов
през кръговратите годишни
животът, който е любов.

 

ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

Каква жена! За миг я зърнеш и ток те удря в слабините.
На сватбата й попът селски три пъти падаше в несвяст.
Мъжете подир тази сватба си понамразиха жените
и до един се поболяха от дяволски мерак и страст.
Жените първи я чумосаха и от жена тя стана кучка.
За нея сториха магия от вълча кост и жълт конец.
Подхвърлиха змия изкормена в дома, а след тази случка
набиха болния й мъж и го нарекоха скопец.
Не се роди у тях дете след сватбената им година
и селото им върза люлка, изплетена от зла мълва,
че пей не струва, щом е ялова… Мъжът й скоро се помина
и тя, сирак от край незнаен, остана в къщата сама.
Тогава почнаха хвалбите във кръчмата, след три мастики:
„Ах, тази блудница! Ах, тези гърди с къпинови зърна…!”
Тъй нощ след нощ мъжете селски - все донжуановци велики,
един след друг, и ред по ред, преспаха с блудната жена.
Като кокиче сред бодили, между възхита и омраза
живя жената с гнусна слава, разнасяна на шир и длъж,
и днес внезапно се помина… При следствието се оказа,
че тя е девствена, че даже не е докосвана от мъж.

 

ЧУДОЯВЛЕНИЕ

Отвън ухаеше на кестени,
на мокри гарвани и кал.
Светът четеше черни вестници.
Навред печал. Навред печал.
Прехвъркаха снежинки мършави
под яловите небеса.
Внезапно сякаш бяха свършили
в света добрите чудеса.
Не чаках нещо да ме слиса,
но чудото се появи:
на дюлев цвят ми замириса
снегът по твоите коси.

 

КРЪСТ

                              На Ицо Янев

Приятелю, ще ти го кажа просто -
богатството съвсем не е порок:
Каквото имаш - имаш го от Господ,
каквото нямаш - нямаш го от Бог.
Но не мисли, че си богопомазан.
В предишния живот си бил бедняк.
Сега си богаташ, но си белязан
със още по-висок кармичен знак.
За друго, по-голямо изпитание,
си прероден на грешната земя.
Богатството е новото страдание
на твоя дух… Дано да проумя,
че със Христова орис си наказан,
че трябва да решиш - сега и тук,
дали във финикийската съблазън
ще вложиш Божи смисъл, цел и дух;
достойна ли е вълчата природа
на алчността; дали не е вина
че имаш двайсет ризи в гардероба,
а ближният до тебе - ни една…
Приятелю, високо изпитание
те чака в този твой кармичен кръг…
Богатството е винаги страдание
и винаги е тежко като кръст.

 

АПЕЛ

                    На моя приятел Кольо Беев

Убийците на Левски са известни.
Проклехме ги - те оживяха пак.
Укриха се зад лозунги и песни,
строиха се зад родния байрак.
Те сложиха служебни ръкавели
и маски със почтен държавен вид
и ни убиват днес, но не в разстрели,
а тихо и по начин деловит.
Убиват ни със бедност и умора,
докарват ни до лудост, до инфаркт
и със сърцето честно на народа
хазартно те играят на билярд.
Със нас те нямат общо мило-драго
и тяхната патриотарска сган,
за свойто лично помиярско благо,
продава днес и родния Балкан.
Свободни уж - живеем в ново робство,
под игото на български аги.
Със турското то няма нищо общо,
но точно като него ни тежи.
Тежи ни финикийската истерия,
тежи ни този незаслужен хал.
Боли ни, че търпимата мизерия
е днешният обществен идеал.

 

ЛУНЕН НАДПИС
На Женда Христова Лалева

Красива като Йовковата Женда и като щерката на цар Приам,
тя съгреши в библейската легенда и ябълка поиска от Адам.
Прогониха ги с гняв от небесата, не чуха простия им апостроф,
а дяволът написа на луната: "Адам плюс Ева равно на любов".
Тя стана Пенелопа и Елена, бе Дездемона, беше Жана д"Арк,
царкиня беше, бе обикновена цветарка във разцъфналия парк.
Бе вещица и идол, беше муза. Вървеше тя през тръни и сребро.
Трептеше ситно бялата й буза на пъргавото българско хоро.
Във ден, различен ден от всички други, самата бяла като сватбен стих,
с очите си - две черни теменуги, закичваше тя своя мил жених.
Той бе създаден, за да я обича, ала разбираше във жертвен час,
че думата "Родина" се изрича най-вярно, щом се каже с мъжки глас.
И не синът на Господ и Мария бе на разпятието прикован,
а техен син един, един от тия, които тръгват с вик: "Но пасаран!"
Адам и Ева - двойствена природа. Тя вечен идол, той всевечен зов.
Химическият знак на кислорода е знакът на човешката любов.
Покланям се пред участта й тежка, пред нея - дух на всички времена,
и сам поправих дяволската грешка във надписа на старата луна:
Адам плюс Ева равно на обичам. Обичам - равно на човешки род.
Аз чувам как самият Господ срича: "Адам плюс Ева равно на живот!"


Въпрос за Левски

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светеци
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар;
дали луната – тази българска луна,
е още ясен месец, дали не е с чалма?
Свободен е народът, свободно вика: „Го-о-л!”,
но хляб, ако си купи, назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба:
мизерия, залъгана с коматче свобода.
Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република-менте.
От новото се плаши, но старото не ще;
не ще да е прислужник в световния вертеп;
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...
Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!







Гласувай:
43



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Превъзходни стихове- само за ре...
28.03.2015 10:54
Превъзходни стихове- само за рецитал пред отбрана публика!
цитирай
2. anin - Здравейте!
23.05.2015 13:44
На мен ми хареса най-много първото стихотворение!
цитирай
3. flymore - Как сега открих това, което
03.01.2016 21:12
Как сега открих това, което търсех като слово?!
Благодаря Ви!
Живот и здраве, мир, хармония, топлина и щастие пожелавам!
цитирай
4. barin - Мисля, че Ивайло Балабанов е от И...
09.05.2017 06:22
Мисля, че Ивайло Балабанов е от Ивайловград. Веднага се сетих, че преди години по времена туристически поход бях настанен за две вечери в къщата на майка му. Някой от публикуваните стихотворения ги зная, но други ми изглеждат напълно непознати.
Поздрави!
цитирай
5. batogo - !!!:))) Поздравления!
05.11.2018 06:44
Чудесни стихове, но първото е направо достойно за химн на Свободна България!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dum
Категория: Изкуство
Прочетен: 466144
Постинги: 124
Коментари: 326
Гласове: 3813
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031