Ако не е грип, ще да е Краят.

Прокламиран дълго, без истерии.

Той пък ни подмина, но наяве,

Ние сме отдавна без критерии.

Но се мислим пак за победители.

Вкопчени в бита си, в придобивки,

Отегчени, равнодушни зрители,

Зяпащи по ТиВи-то забивки,

сетне и най-новото боричкане –

Кой от кой е по-духовен ге(ни)й,

За да стане патриарх на Църквата...

Някак си не ме вълнува римата,

Докато вторачена в каналите,

Гледам гладен дрипав бивш възпитаник

На съвременно сиропиталище

Да се моли да получи работа...

Тръгнал само с някаква си раничка

А пък в нея три тридневни банички...

И се бори с вятърните мелници

На  живот от сиви понеделници.

А след малко, видиш ли, статистика,

Че у нас на четири работещи,

По един се пада да е беден.

И не ми побира някак мозъкът,

Как така си беден и работещ?

Не разбирам също и протестите

Дето са за някакви цигари!

Тези хора луди ли са или слепи?!

Нищо друго ли не им запари?

Всички сме в чакалнята за бесене,

И защо, простете, да се караме

В джобчето въженце ли да носим

Или пък кутийката с цигарите...?