Кръщавам те Луцифер. Отива ти. Кой знае още колко имена имаш. /Усмихвам се/.
Обичам те. Не знам защо. Дали защото си черен като дявол и имаш искрящи кехлибарени очи? Неспокойни очи на бездомник. Обожавам да слушам равномерното ти мъркане, когато се свиеш на кълбо в скута ми. Сякаш мислиш на глас. Какво ми казваш? Ех, да можех да разбера... Да можех да разговарям с теб. Сигурно имаш богата биография. Поглеждаш ме сънено, все едно си отгатнал, че мисля за теб. Вие, котараците, винаги разбирате кога мислят за вас, нали? Обичам те, както се обича сбободолюбив дух, недостижим в независимостта си. Галя те между ушите, по гърба, чеша ти мустаците. Мммм, приятно ти е, знам, търкаш муцунка в пръстите ми. Не се бой: няма да те изкъпя, да те обезпаразитя и окича с каишка. Обичам те такъв, какъвто си: мършав и мръсен, с белези по цялото тяло от бойни и любовни подвизи. Не искам да ти отнема свободата. Не искам да те притежавам. Знам, че някой ден ще те намеря отново пред вратата си: не защото ще бъдеш ужасно гладен - ти си оправен котарак, личи ти /усмихвам се/, а защото знам, че няма да забравиш, че тук си бил обичан.