За дреболии алчен, малоценни,
най-ценното разпръсна с лекота.
Когато и последното си вземеш,
какво ще те задържа на света?

Ще разбереш ли детската наивност,
която си ограбвал ден след ден?
Дали ще осъзнаеш, колко свидно
е мястото ти в детското сърце?

Тя чувства - обичта ти е до прага,
и хладна е най-близката ръка.
Тя вижда - не вирее дума блага,
защото не познаваш любовта.

Ще дойде ден, когато ще угасне
лъжливото усещане за бряг.
Сега дете е, утре ще порасне.
А ти ще си досаден стар глупак...


2008г

щастливи са тези, които вярват в любовта...

става дума за бащината любов, Стикс. И по-точно за липсата й. А нейната роля е огромна в живота на едно дете. И става страшно, когато естествените детски очаквания се разминават с реалността...