В сърцето на града е тишина,
душата ми във мене не се свърта.
Но вързала съм нейните крила,
стрелките на часовника превъртам.

А те не спират, пръстите кървят.
Не чувствам болка, глупаво упорство..
По своя път разчетен да вървят
стрелките продължават без притворство.

И само чувам в тази тишина
крилата как се чупят вътре в мене,
и как проклина моята душа
за сетното, което й отнемам.

2004г