Понякога не знам какъв е Бог,
дали изобщо още го е грижа.
Или, приседнал край пенлив поток,
лениво срещу слънцето си мижа.
И пет пари не дава, че светът
без вещата намеса се разпада.
И на греховен черен кръстопът
подготвя сам последната си клада.
Дали не е прозрял във миг един,
(това ми е кошмар натрапчив),
че е пожертвал свидния си син
за някаква псевдочовешка паплач.
И затова да не помръдва пръст
за нашите души презрени,
че нагло с него мерим ръст,
а сме съвсем обикновени...