Едуард Асадов

(превод от руски език: Е.Княжева)

Стихове за рижавото дворно куче

Стопанинът погали го с ръка
по рошавата рижава гърбина.
- Не крия, братче, жал ми е така,
но трябва аз да си замина.

Каишката под пейката захвърли,
под навеса изчезна на перона
и сля се със поток от хора пъстър,
забързан към експресните вагони.

А кучето дори не изскимтя
и само силуета му познат,
очи кафеви на изпроводяк,
с почти човешка гледаха тъга.

На гарата, стар дядо милозлив
му рече: Изоставен?Бих те взел,
ама поне да беше породист,
а то – обикновено дворно псе..

Огън от комина чак изхвръкна,
локомотивът ревна за последно.
На място, като бик, се поразтъпка
и във нощта се юрна непрогледна.

Във влака, позабравили за случая,
ту пушеха, ту спяха, ту се кискаха..
За рижавото безпризорно куче
тук вече не си спомняха, не мислеха.

Не знаеше стопанинът, че вънка
по релсите, събрало сетни сили,
препуска кучето и се задъхва
премигващата светлинка да стигне.

Че, спъвайки се, хвърля се отново,
от камъните лапите са в кърви,
и че сърцето вече е готово
направо през устата да изхвръкне.

И не разбра, човекът, как се случи,
но секнаха му силиците просто.
С чело се блъсна в перилата кучето
и тялото му полетя под моста..

Вълните трупчето под клоните забучиха..
Какво разбираш, дядо, от природа?
Може тялото да бе на дворно куче,
но сърцето – от най-чистата порода!


Стихи о рыжей дворняге

Эдуард Асадов

Хозяин погладил рукою,
лохматую рыжую спину:
-Прощай, брат! Хоть жаль мне, не скрою.
Но все же тебя я покину.

Швырнул под скамейку ошейник
И скрылся под гулким навесом
Где пестрый людской муравейник
Вливался в вагоны экспресса.

Собака не взвыла ни разу,
И лишь за знакомой спиною
Следили два карие глаза
С почти человечьей тоскою.

Старик у вокзального входа
Сказал:-Что?Оставлен, бедняга?
Эх, будь ты хорошей породы..
А то ведь простая дворняга!

Огонь над трубой заметался,
Взревел паровоз что есть мочи,
На месте, как бык, потоптался
И ринулся в непогодь ночи.

В вагонах, забыв передряги,
Курили, дремали, смеялись..
Тут, видно, о рыжей дворняги
Не думали, не вспоминали.

Не ведал хозяин, что где-то,
По шпалам, из сил выбиваясь,
За красным мелькающим светом
Собака бежит, задыхаясь!

Споткнувшись, кидается снова,
В кровь лапы о камни разбиты,
Что выпрыгнуть сердце готово,
Наружу из пасти раскрытой!

Не ведал, хозяин, что силы
Вдруг разом оставили тело
И, стукнувшись лбом о перила,
Собака под мост полетела..

Труп волны снесли под коряги..
Старик!Ты не знаешь природы:
Ведь может быть тело дворняги,
А сердце – чистейшей породы!

Бих се радвала, ако прочета превод от теб и на АПТЕКА СЧАСТЬЯ. Обожавам го.