Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2009 15:52 - За близките
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 2555 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 18.05.2013 22:31


image

За близките понякога сме чужди -
нехаят те за нашите тревоги.
Дори не подозират, че сме в нужда,
душите ни че тичат босоноги.
С надеждата, че някой ще ги чуе.
Вратата към огнище ще открехне.
Нозете разранени ще обуе,
макар и с овехтели стари чехли...
Душите ни, задъхвайки се, тичат...
Вратата се отваря закъсняло...
понякога. Тогава, в миг едничък,
си спомняме, че сме единно цяло.





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - Все аз съм тази, дето пита:
27.04.2009 00:14
Е, как си и добре ли спа?
Не помня някой да е мислил
как ли се чувства моята душа.
Не бяхме чужди - просто
бях приела, че аз голямата съм,
а пък те - деца.Така си бе
и колко много липсват ми, когато вече няма ги сега!
цитирай
2. eleonoraknyazheva - Тили,
01.05.2009 00:20
понякога отговарям късно, а понякога изобщо не мога да го направя. Не от нежелание. Не съм в състояние да реагирам по начин, който, вероятно, се очаква от мен... Затова те моля да не се сърдиш. Приемай мълчанието ми за своеобразно споделяне на изказаното от теб мнение...:)
цитирай
3. vladun - Хубаво е, сестро по перо:)
18.05.2013 22:39
Хубаво е, сестро по перо:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 907298
Постинги: 433
Коментари: 3201
Гласове: 10828