Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2009 20:38 - Риторично
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 4782 Коментари: 15 Гласове:
0

Последна промяна: 16.04.2009 19:30


 

Защо към хората, които са ни близки,
изричаме най-тежките си думи?
А сетне да изчезнат ни се иска,
ъглите островърхи помежду ни.
На близките, при все, че ни прощават,
остават скрити белези в душите.
Невидими, макар, ги загрозяват,
с конците бели кръпките съшити.
Защо към хората, които ни обичат
не се научим да сме най-добрите?
Не жалки съжаления да сричаме,
когато Бог в отвъда ги повика...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tili - C'est la vie!
13.04.2009 20:57
Така е устроен света -винаги да се каем със задна дата. Може би за това е създадена музиката - да лекува душата.
цитирай
2. milamam - Защото ни обичат и спокойни сме, че ...
13.04.2009 21:06
Защото ни обичат и спокойни сме,
че грешките те наши ще простят,
а толкова ни е виновно,
но в крайна сметка, нашият живот,
живеем го сами и взимаме сами решенията свои,
а някой път да бъдем ний,
това за нас е важното по своему,
и просто изразяваме това,
което мислим и искаме и другите да уважават
избора ни...
За туй се караме със тях...
цитирай
3. eleonoraknyazheva - @ tili,
13.04.2009 21:15
затова сме избрали и ден за Прошката, вероятно.
През последните години при всеки възможен повод казвам на близките си, че ги обичам.
И теб обичам, Тили.:)
цитирай
4. eleonoraknyazheva - @ milamam,
13.04.2009 21:20
може би го правим от себелюбие и фалшивото усещане за право да се разпореждаме с всичко така, като че сме вечни...
цитирай
5. mariani - А може би защото ги обичаме си поз...
13.04.2009 21:25
А може би защото ги обичаме си позволяваме да кажем всичко? И най-вече защото знаем, че ще ни простят, преди самите да сме си простили...
цитирай
6. eleonoraknyazheva - @ mariani
13.04.2009 21:31
Истината е някъде там - измежду всичко изброено.
Добре дошла в блога.:)
цитирай
7. milamam - Не мисля. Просто, да уважаваме с...
13.04.2009 21:33
Не мисля.
Просто, да уважаваме съветите им,
думата,
заложено е в нас като света,
когато искаме да отдадем на себе си заслуженото,
се получава - конфликт, кавга...
Понякога от мисъл да предпазиш,
ти наряняваш някого така,
а често, нашите родители,
не се съобразяват със това,
те свикнали са - ние сме децата им,
те свикнали са - възрастни са те,
дори да спор им с тях до изнемога,
вменяват ни понякога вина,
душите ни раними са във случая,
не могат да се защитят дори,
когато хората, които ни обичат,
ги карат да изглеждат зли...
Не мисля, че е себелюбие,
напротив, съхраняваш се дори,
защото щом човекът люби,
щом близък ти е,
той ще ти прости,
не мисля, че се разпореждаме със всичко,
не мисля даже, че ще прекалим,
понякога, на себе си е нужно,
ний почит да си отредим.

цитирай
8. mariani - Благодаря ти :) Въпросите, които си ...
13.04.2009 21:35
Благодаря ти :) Въпросите, които си задаваш тормозят и мен. Нали ще свирнеш ако откриеш отговора преди мен ;)
цитирай
9. priqtel12 - Защото се скъпим да покажем чувствата си,
13.04.2009 21:54
а после съжаляваме за пропуснатите моменти.
А трябва да скъпим тежките думи.......а искрените, дошли от сърцето да раздаваме с пълни шепи. Това няма да ни направи по- бедни, напротив....
http://priqtel12.blog.bg/viewpost.php?id=322140
цитирай
10. eleonoraknyazheva - Благодаря ви : tili, milamam, mariani, priqtel12:)
13.04.2009 22:06
Радвам се, че имахме възможност да обменим мисли по една важна за мен тема.
:))
цитирай
11. tili - Неистовото желание да помогнеш,
14.04.2009 11:56
дори да спасиш някой, когото обичаш, понякога води до изричане на най- тежки думи. От отчаяние и любов! И аз те обичам Княгиньо, ти ме възхищаваш и смиряваш! ;-)
цитирай
12. eleonoraknyazheva - Тили : Предвид
14.04.2009 13:04
липсата ми на смирение...Хихих)))))
Виж как всяко мнение, изречено през призмата на собствения житейски опит и характер, създава шарен калейдоскоп...Като едно разноцветно петно, което всеки разтегля в своята посока...))))
цитирай
13. troha - Защото ни трябват очила за близко виждане...
15.04.2009 23:33
Общо взето, обикновено сме не тук и не сега, а някъде другаде и в друго време. И не с този до нас, а с някого другиго, за когото си мислим наши си работи, но не и действително това, което е той. Но разкаянието след загубата на близкия е неописуемо...
цитирай
14. palisandar - И утринната роса натежава в ...
16.04.2009 00:24
И утринната роса
натежава
в листата на божура.
цитирай
15. анонимен - jcpenney coupons
25.10.2011 13:21
ttsZdoxelttee <a href=http://is.gd/FJkk8c>jcpenney coupons</a> ygncfoosnifyu
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 907313
Постинги: 433
Коментари: 3201
Гласове: 10828