(с извинение:)

Във вечер тъжна и дори зловеща,
като след неудачна първа среща,
прибирах се отнякъде унила,
все плюсове със минуси сменила.
И в тъмното, уверена, че никой
не ще ме чуе, даже и да викам,
се спрях, напсувах ядно битието,
и питах Бог заспал ли е в небето?
А в отговор, на уличката в края,
се чу :”Абе, жена, таман пикая!”

 

9.03.2009г

Така си е. Живота е тривиален. Рядко има заради какво да го запомниш, но все пак като си почине човек, някак по-лесно го избутва. Поздрави за стихотворението, много е истинско!

Така е,-тривиален е, (освен за Парис Хилтън, може би;)) и все пак е важно да не спрем да сме част от него приживе. А стихото си е една чиста самоирония, с цел да си напомня, че "Господ дава, но в кошара не вкарва". Бъди здрава.:)))

трябва да си пуснеш поне фиша,за да имаш шанс да спечелиш.Нали така рекъл Господ.
Поздрави!

Не бих спорила с Господ.:)))
Поздрави и за теб, Наде.:)))

(с извинение:), Княгиньо? Ми то и на господа нищо човешко не му е чуждо. Нали, божем, затова ни е създал...;))

минус,отвътре ми иде да го поправя на мига.Та и сега,цяла върволичка от плюсчета си имаш вече.Усмивка :))))

впрочем едната категория съществува в резултат на другата..просто трябва да помним че след минуса е ред на плюса...поздрави за стиха и много много плюсови усмивки:))

извинението е вътрешна необходимост, защото в живота не си позволявам говоря или да се държа невъзпитано.:)

Животът е шарен и, наистина, без минусите не бихме оценили плюсовете. Благодаря ви.:)))

Княгиньо, де да бяха всички като теб! Или повечето... Или поне нашите приятели... Но не би!

Всеки приятел - с натюрела си. Пък и кой може да издържи дълго с празна торбичка?;))