Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2009 18:06 - Липса...
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 2686 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 01.04.2009 18:12


С годините
ми липсваш
все по-малко.

Повече ми липсват
чувствата,
които ме изпълваха,
докато:
говорех с теб по телефона,
дори в движение,
в колата
или пък късно вечер,
когато те дочаквах
да звъннеш,
макар и убит

от работа.
Липсва ми
общуването в нета;
как се зарадва, когато
за пръв път ме видя
на камера.
Как ми разказа,
на другия ден,
че си гледал
филм в едно кино,
но на екрана
си виждал само мен,
и накрая си нямал
спомен от филма.
Липсва ми
как споделях с теб
всичко от живота си,
а ти споделяше
с мен тъгата си по
близки
и родина.
Липсва ми
как държеше на мен
и на всеки наш разговор.
Липсва ми
дългото чакане
на нашата среща
и надеждата,
че ти си човекът,
с когото мога да бъда
себе си,
човекът, когото
ще обичам и уважавам.
Най-много ми липсва
всъщност
надеждата...
...Тя ли те уплаши?


Тагове:   липса,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Ели,
01.04.2009 19:55
просто нямам думи за това, което изпитвам, четейки стихотворението ти! Вълнувам се...
"Най-много ми липсва
всъщност
надеждата..."
цитирай
2. krotalka - Колко е вярно това -
01.04.2009 20:02
липсват ми чувствата!

Преди много години, когато спрях да обичам първата си любов, се разплаках, че не чувствам нищо!
цитирай
3. eleonoraknyazheva - @ mamas
01.04.2009 20:30
Задавала съм си въпроса - човекът ли ми липсва или това, което съм изпитвала към него. И понякога ми е трудно да си отговоря, защото когато обичаме, по-скоро ваем образ от илюзии. Благодаря ти за съпреживяването, Маме.:)
цитирай
4. eleonoraknyazheva - @ krotalka
01.04.2009 20:33
Да, точно това е най-същественото...А след това изречение мога да напиша поне 10 различни варианта на стихотворението...
Наистина се усещаш празен без чувството си за любов...
цитирай
5. tili - Това е - ваем образ от илюзии!!
01.04.2009 20:41
И сме готови да се обвържем с принца на надеждата, но рядко нещата са такива,каквито ни изглеждат.
цитирай
6. eleonoraknyazheva - @ tili : Принц на Надеждата:)
01.04.2009 21:05
Може би той има различни лица за различните жени. Дай Боже щастливите да са повече.:))
цитирай
7. veselinvalev - СТРЯХА
02.04.2009 05:14
СТРЯХА

Там където има жена
винаги има един
мъжки страх.
От него жената
си прави
стряха.
цитирай
8. eleonoraknyazheva - @ veselinvalev
02.04.2009 07:55
Интересна концепция,
от мъжка гледна точка,
но, от женска,
с риск да е клише, -
никой не търси
страхливо рамо за опора.


цитирай
9. veselinvalev - ЗА МЪЖКИЯ СТРАХ
02.04.2009 08:12
Мъжкият страх,
е нещо съвсем различно
от "страхливо рамо".
Това е инстинкта
за самосъхранение
при мъжа, който
жената "надушва"
и използва естествено
като инстинкт при
създаване и съхранение на
семейството си.
А "страхливо рамо"
няма пол - то може да е
мъжко и женско.
Него естествено
всеки го презира.
Но това е тема на нещо
друго, което в по-предния
ми коменар не присъства.
Но не се учудвам, че не си
го разбрала.
Затова има "мъжко"
и "женско" мислене.
"Мъжка" и "женска"
поезия.
Свързани са с разбирането.
На понятията.
На понятието
"усмивка"
да речем.
Усмивка.

цитирай
10. eleonoraknyazheva - Веско,
02.04.2009 08:30
инстинктът
за самосъхранение
го има и при двата пола.
Така си мислех,
че ще посочиш други страхове, даже в първоначалния си отговор към теб го бях споменала.
Но това е без значение,-
разсъждаваш някак сексистки,
което не оправдава мъжкия страх
спрямо жените.
Страхливото рамо го визирах във ВСИЧКИ смисли на думата страх
И на мен нищо човешко не ми е чуждо,
естествено. Но, нали знаеш разликата между смелия и страхливия : и двамата ги е страх,
но смелият действа независимо от страха си.
Не бих искала да смяташ, че ти налагам мнението си.
Усмихнат ден ти желая, Веско.
:)


цитирай
11. veselinvalev - "СМЕЛО РАМО"
02.04.2009 08:55
Твоята творба създава един свят, който е предизвикал у мен някакви реакции, които са създали отговор. В този отговор ти поставяш някакво “страхливо рамо”, което в случая си е едно “посредствено рамо”, което няма нищо общо с визираната “стряха”. А за действие и бездействие точно на мен да ми се говори ми се струва смехотворно. След като коментирам в постата ти, значи, че не демонстрирам бездействие. А един човек може да избяга от друг човек, точно заради “страхливо рамо”. И това не е бягство, а спасение. Спасение от подлостта, страха или пък побъркаността на другия. И аз не натрапвам мнението си. Просто го казвам. А прочее, защо имаш цензура на коментарите в твоя блог, еleonorakniazheva? Поради “смело рамо” навярно.
цитирай
12. nasinda - Страхотно е! Само това мога да кажа!
02.04.2009 16:45
Страхотно е! Само това мога да кажа!
цитирай
13. eleonoraknyazheva - Веско,
02.04.2009 19:30
понеже явно за някои неща имаш къса памет, ще ти напомня, че когато нямам пусната опцията за одобрение, има вероятност да не видя някои коментари за по-стари мои постинги. Досега не съм отказала да пусна коментар, с изключение на един, който се пускаше на конвейер от автора му и в други блогове, и нямаше нищо общо със стихотворението ми. Също искам да ти напомня една стара славянска поговорка, че в чужд манастир със свой устав не се ходи...
цитирай
14. veselinvalev - "В чужом монастире своим у...
02.04.2009 20:14
"В чужом монастире своим уставом не хожа." Даже я знам и на староруски. Още от студентските си години.
цитирай
15. palisandar - Стълба*
02.04.2009 20:48
От раменете на жена
мъжа си прави стълба.
Там където има
жена.
––––––––––––
* Извинете безтактната намеса, мотивирана от скучен усет за симетрия.
цитирай
16. eleonoraknyazheva - И когато стълбата
02.04.2009 20:55
се саморазглоби,
мъжът си намира друга
стълба.

цитирай
17. darkenedangel - Ах, аз едва ли съм компетентна мнение да давам, кое плаши мъжете...
02.05.2009 18:58
но Липсата ...
в това твое стиготворение е осезаема,
между редовете въздухът трепти ...
и отенъци от чувства има там към този Човек :)

Изпращам ти поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=SaQ44_OxTr0

Тъжно е че е истина, че ни липсва най-силно този, който е до нас, но знаем че никога няма да имаме...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1434731
Постинги: 438
Коментари: 3205
Гласове: 10900