Хората кафенце второ
ще поръчат май че скоро.
А пък мен глава ме стяга,
и ме дърпа да си лягам
да му дремна, ако може
час един, за нежна кожа.
Нямам сили да ви слушам,
мен глава ми вече пуши.
Кой празнувал, кой лудувал,
кой по чуждо шмекерувал.
Аз пък тук се мъча с котка,
що до вчера беше кротка,
ала днес като сирена
вие здраво в сутерена,
че разгонена, горката,
а пък моя милост смята,
че е още малка, клета,
да отглежда тя котЕта.
Тъй не се наспах нощеска,
станах с рошава прическа,
че ме буди час през час
любовчийката у нас!

Котенцето е великолепно, Княгиньо. Чак на мен ми се дощя такова коте:):)

може да "ридае" от любов, ако знаеш, хехе.
;)))

А когато стопанката буди котката си нощем поради любовни шумове, какво казва котката по този въпрос, ако смея да запитам?

Ми, не съм се замисляла какво мисли котката, оти нощя не мислим, по принцип ;))))

Ех,че хубостна рошавина
казваш вие страшно тя,
кавалер и доведи
и ще можеш да поспиш:)))))

сладко стихотворение (и извинение за...недоспалост)

Много е хубаво това стихотворение. Много светлина и доброта има в него, въпреки че темата му е за недоспали нощи и любовни неволи на котенце-тийнейджърче, на което не му дават да излиза нощем.

защото засега сме тихи и спим на телевизора. А котана заслужава достоен кавалер, но, аз се дърпам, защото ми е още рано да ме правят баба. ;)))
;)))