Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2009 20:39 - Среднощен монолог 1
Автор: eleonoraknyazheva Категория: Изкуство   
Прочетен: 2952 Коментари: 11 Гласове:
1

Последна промяна: 18.03.2009 09:39




Днес, Господи, ще ти благодаря,
че нямам всичко, дето съм поискала.
Живях с по-малкото от двете зла,
но пак за щастието съм си мислела.

Тук повечето време сме сами,
залъгвайки се с нечия компания.
Духът ни, отегчен от райски дни,
отдава се на суета измамна.

И затова се връщаме при теб -
защото ни прощаваш всички ереси.
Но как да се сбогува дух с поет,
така и не постигнал мир със себе си..?


2008г



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sowhat - чудесен стих
22.02.2009 20:50
ели
цитирай
2. анонимен - Привет:-)))
22.02.2009 21:02
много ми харесва поезията ти... ето ти един стих от автор много неизвестен ако ти хареса ще те запозная с творчеството му..
..жизнь...зачем ты собою обольчаеш меня,
четверт век я прожил никого не любя,
только тешилас мною злая ведьма судьба,
только силу мою сокрушила борьба....
цитирай
3. eleonoraknyazheva - Благодаря, соу.:)
22.02.2009 21:36
:)
цитирай
4. eleonoraknyazheva - Към анонимен:
22.02.2009 21:42
Благодаря ти за добрите думи. Авторът, за когото споменаваш, вярно, че не е от най-известните, но предвид дружбата му с Белински, Жуковски, Вяземски и най-вече Пушкин, който за времето си се явява негов своеобразен промоутър, все пак остава в историята с хубавите си стихове.:) Стихотворението, което цитираш, се приписва на него - Алексей Васильевич Кольцов. Благодаря ти, че ми припомни името му, защото не се бях сещала за него от студентските си години. :)
цитирай
5. deili - Пздравления.
22.02.2009 22:59
Много хубав и силен стих.
цитирай
6. mamas - Силно е, поздрав!
23.02.2009 07:25
"Но как да се сбогува дух с поет,
така и не постигнал мир със себе си..? "


цитирай
7. eleonoraknyazheva - @ deili & @ mamas : Веднъж
23.02.2009 08:47
една приятелка ми сподели, че спряла да иска конкретни неща от Господ, както, разбира се, много от нас правят. Някои силно вярват и се надяват, други си пожелават нещо, просто така, с убедеността, че собствените им възможности са по-реалната движеща сила за сбъдването на желанията им. Та, тя ми каза, че била на кръстопът по един важен житейски въпрос и се помолила Господ да й помогне да стане това, което е най-добро за нея. И, според нея, се е изпълнило. Подробностите ще спестя, защото съм суеверна и уважавам личното й пространство. Отнасяйки всичко това към себе си, мисля, че Музата ме спохожда, защото Той е решил, че за момента това е най-добре за мен, за да се изчистя от негативните наслагвания в себе си през последните няколко години и аз съм Му благодарна... Благодаря и на вас, момичета, за прочита и съпреживяването.:)))
цитирай
8. gor - Завиждам ти! :)
23.02.2009 14:19
"Музата ме спохожда, защото Той е решил"...

А какво да правим ние, лишените от Неговото благоволение? :(
цитирай
9. eleonoraknyazheva - @ gor
23.02.2009 20:50
Точно Вие, уважаеми, никак не сте лишени от благоволението Му. За което няма нужда от доказателства.:))))
цитирай
10. gor - :))
24.02.2009 09:06
Благодаря за това мнение!:)
Ех, да беше вярно! Прочети последния ми пост - "Поезията". Там става ясно, че Поезията "докрай" ми казва "Не!" :))

(Разбирам условността на горното твое изречение. Не допускам, че чуваш глас свише, когато започваш стихотворение. Беше закачка.)
цитирай
11. eleonoraknyazheva - @ gor : Разбира се,
24.02.2009 09:39
че схванах закачката. Но това не пречи да ти направя искрен комлимент, защото го заслужаваш.)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: eleonoraknyazheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 907732
Постинги: 433
Коментари: 3201
Гласове: 10828