Заблудите най-трудно си прощаваме, -

недостижимата харизма мами.

Дали докато с тебе се сближаваме,

сродяват се житейските ни драми?

Или копнежът по любов забравена

като живец по вените потича?

Дали ще съберем от две измамени

сърца, едно, което да обича?

Продължаваш да ме изненадваш с думи!Усмихнах се на стихът ти,на градацията от тъга/примиреност констатирана/ и възходяща надежда във въпроса ти.:)

когато човек има все още от какво да се изненадва. :) Радвам се, че си видяла думите по този начин. Бъди здрава.:)))