Само днес, само днес ще видите,
как народ си прави харакири.
Всички нации ще ни „завидят”
и пак чалга до дупка ще свири.

Пак ще има кебапчета с бира.
И салфетки, (пардон – бюлетини).
Автобуси на юг ще събират
емигрантите ни от чужбина.

А пък сетне си знаем урока -
от години го учим захласнати:
ще наденем отново хомота,-
ние с него така сме се сраснали...

Надалеч заминават приятели.
Ние тук си угасваме бавно.
Съвестта си, от кротост проядена,
като орден закичваме славно...

Не очакваме вече промени –
изтървахме момента – finito!
Конникът, възпят от поколения,
е по-жив и от нас сред скалите...


2008г