Начетох се на приказки. Обичах ги -
на детството ми топлите лъчи.
Рапунцел, дето пуснала косите си,

(да ми простят влюбените)
Повече не искам да се влюбвам.
Любовта е като наркотик:

Бягай, и назад не се обръщай, -
не ти остана нищо вече там.
Не бе за тебе дом онази къща,

Когато сте на тежък кръстопът,
дори ръката ви да има кой да хване,
единствен и най-важен е умът, -

Аз знам, че поглед не убива
и дума не копае гроб,
но всичко светло си отива,

Само днес, само днес ще видите,
как народ си прави харакири.
Всички нации ще ни „завидят”

Неприятно ми е да споделя, че вече от няколко мои добри познати, научавам, че мои стихове се публикуват под чужди имена в други сайтове. За хората, които го правят, нямам друго определение освен: духовно нечистоплътни, ограничени и без ч...

Луната ми се блещи като крава
на пътя Млечен спряла да пасе.
Безсънна срещу нея се изправям

Когато телефонът е излишен,
а думите във въздуха увисват,
и трудно може с тях да се опише

Бреду я по невидимой тропе.
С трудом дается каждый новый шаг.
Одна лишь совесть может дать ответ -

Защо си, моме Йовано, тъжна,
тъжна, още кахърна?
Защото си нямаш, моме,

Обречен си да бъдеш необичан -
белязан си жестоко, по рождение,
във всеки поглед плахо-нетактичен

Приключените връзки
не звънят на жена ти
в родилния дом,

(превод от руски език : Е. Княжева)
http://geom-bg.com/?p=6206
От лош сън снощи се събудих,

To Whom It May Concern
Обсебват ли те - бягай надалеч,-
това не е любов, а егоизъм.